Ще има ли банкова криза заради недостатъчните мерки на властите? Не всички ще оцелеят: ЕЦБ
19 минути още от пролетта предупреждава, че липсата на адекватни мерки на правителството у нас натоварва прекомерно банките, които хем срещат вълна от нови лоши кредити, хем са принудени да правят мораториум по старите, хем не могат да разчитат, че при тази бизнес среда ще разчитат да си ги приберат скоро.
Проблемът явно е европейски. „Причинената от коронавируса криза до голяма степен подмина банковия сектор. Но по всяка вероятност това ще се промени. Високопоставени банкови мениджъри и представители на надзорните органи очакват, че нарастващият дял на лошите заеми ще натовари банките още през първата половина на 2021 година.
Не всяка банка ще преживее този тест за устойчивост, а Европа не е добре подготвена за нова банкова криза”, пише в съвместен стратегически документ от мозъчния тръст Jacques Delors Centre и фондация Bertelsmann.
„Списъкът с дефектите е дълъг, но все още има вратички, които водят до вкарване на пари на данъкоплатците в спасяването на кризисни банки (Bail-out).
Много банки не могат да бъдат преструктурирани без увреждане на финансовата система. А освен това указанията за участието на частни акционери и кредитори в загубата при банкови фалити (Bail-in) могат да имат нежелани странични ефекти.
Освен това кризисните фондове, които в такива случаи трябва да поемат разходите за спасяването на банките, са недостатъчно финансирани.
Пандемията вече и без това сериозно наду публичния дълг.
Държавната помощ за банките би влошила опасния порочен кръг.
ЕС няма много време за подобрения. Икономическият спад, предизвикан от коронавируса, скоро ще се почувства в балансите на кредитните институции”.
19 минути добавя, че според банкери, до които се допитахме от най-големите институции в сектора – у нас това ВЕЧЕ Е ФАКТ.
Европейската централна банка приема, че в екстремни случаи в еврозоната може да има неизпълнение на заеми за 1,4 трлн. евро. „Не всяка банка ще преживее коронакризата”, смятат от ЕЦБ.
Кризата ще има „болезнени последици" за финансовите институции, заяви главният банков надзорник на германския надзорен орган Bafin Раймунд Резелер на неотдавнашна конференция на Handelsblatt. Той не очаква обаче системна криза, въпреки че предполага, че „една или друга банка ще изчезне от пазара".
Кризата няма да засегне еднакво всички банки. Финансовите институции, които са отпуснали много заеми на компании в тежко засегнати сектори като кетъринг, туризъм, търговия на дребно или развлекателната индустрия, трябва да се опасяват от най-сериозното въздействие върху кредитните си бизнеси.
Според проучване на френското частно бизнес висше училище IESEG средноголемите банки в Италия, Франция, Испания, Кипър и Гърция вероятно ще усетят последствията особено болезнено. Колко големи ще бъдат щетите ще зависи и от степента, до която страните членки на ЕС са покрили възможните неизпълнения на заеми с държавни гаранции.
„Първият риск идва от неплатежоспособността, която фирмите и домакинствата ще изпитат заради изолационните мерки. Ако погледнем банковата система на Италия, където все още има много пукнатини въпреки направените подобрения, необслужваните кредити може наистина да достигнат много притеснително ниво и да създадат огромен проблем“, коментира Маркус Демари от Германския икономически институт в Кьолн.
„Аз обаче мисля, че има друг важен проблем за банките и той може да се появи от пазара на държавни облигации. За да преодолеят тази корона криза, държавите трябва да поемат дълг, а в същото време заради ограничителните мерки, приходите им от данъци намаляват”.
Според него гуверньорът на Европейската централна банка Кристин Лагард вече е имала своя първи момент, в който трябва да вземе мерки „каквото и да струва“ - фразата, с която предшественикът ѝ Марио Драги през 2012 г. спаси еврото.
Правната ситуация е ясна: Европейският фонд за преструктуриране SRF трябва да постигне целевия си обем от един процент от всички осигурени клиентски депозити до 2023 г. Понастоящем тази цел отговаря на 70 млрд. евро. До юли тази година обаче са внесени само 42 млрд. евро.
Освен това в страните от ЕС съществуват и националните системи за застраховане на депозитите, които са предназначени да защитават паралелно частните клиентски депозити. В повечето случаи обаче те все още не са достигнали желания обем от 0,8 процента от осигурените депозити.
Досега много малко европейски банки са успели да създадат буфери. Може да се превърне в проблем, ако голям брой банки си навлекат проблеми едновременно.
