Трябват промени и в служебното правителство: енергетиката, транспорта, туризма
Ако парламентът не успее да сформира правителство и с третия мандат, даден от президента, което изглежда доста вероятно,служебното правителство не продължава автоматично работа. Президентът наново трябва да значи такъв кабинет. Същият ли обаче да бъде съставът му? Отговорът е категоричен: НЕ. Това, което допусна да се разиграе пред очите му министърът на енергетиката с рекордните цени на тока за бизнеса, при това в полза на ТЕЦ-овете на Ахмед Доган и на групата около консултанта Ковачки, няма как повече да се търпи. Безпомощността, волна или неволна, не върши работа на никого, най-малко на потребителите, особено в преддверието на инфлационна криза, но и политически на президента, комуто предстои нелека кампания с много врагове и твърде малко истински приятели. Няма повече място в кабинета и министърът на транспорта. Само провалът с екостикерите, за които държавата предварително наля 6 милиона във фирмите на депутата Кънев, вдигнаха цените на прегладите с 20 лв. в страна, където 80 % от 3,7 млн. автомобила са с реална цена до 200-300 лв. по статистика, пък на всичко отгоре и тази система не работи, е достатъчна причина да бъде незабавно уволнен. Батакът в Български пощи и финансирането на олигархични издания през него без никаква сметка е още една основателна причина. Нищо от тези неща не е случайно, както и още куп мотиви да бъде незабавно отстранен. Няма място в туризма сегашната г-жа министър. Браншът вече неколкократно поиска оставката й, защото тя просто не се справя на поста. А заради напъните й и лъжите, че имаме прекрасен сезон, допуснахме поредната коронавирусна вълна, придошла от допускането без всякакъв контрол на украинци, молдовци и всякакви такива туристи от държавите с най-нисък процент ваксинация не само в Европа. Тотална е маркетинговата безпомощност на министъра при условия, каквито никога преди не са били толкова благоприятни за България, но които преподавателката в нещото, наречено
ботевградски университет няма способността да превърне в милиарди приходи в изтънелия бюджет, поради липса на идея за съвременен туризъм и как той се представя. За смехотворното приписване на лични заслуги там, където става въпрос за дългосрочна работа на администрацията дори не се струва да се говори - толкова е жалко.
Не е случайно, че не пишем имената на тези хора. Знаем ги, но никой, освен шепа журналисти, така и не успя да ги запомни за вече 3-те пълни месеца на най-коментираното в медиите правителство за последните 30 години. Във века на комуникацията дори само това е достатъчна причина за уволнение. Щом никой не ги е запомнил тези хора, значи не е имал причина, а причината би могла да бъде - добри резултати от работата им. Е, не се виждат. Докато други министри успяха да свършат за 3 месеца - точно толкова стават на 12 август от встъпването на служебното правителство, неща, които техни предшественици не са успявали и за 3 години. Така стоят нещата. Най-обективно.
Разбира се, има и още членове на кабинета, към които биха могли да бъдат отправени сериозни забележки. Липсата на медийна кампания за ваксинация, при която сега бихме имали поне милион повече имунизирани българи, налагането на тестове, въпреки сертификатите върху собствените граждани, докато турските гастарбайтери от Западна Европа и всякакви други подобни пришълци не дават проби - това се нарича дискриминация, например би била причина да се погледне на плюсове и минусите от работата на здравния министър. На когото обаче не може да се отрече нещо, което от години трябваше да се случи, уж не ставаше, защото било голяма мъка, а д-р Кацаров го направи светкавично - махането на непрестанното освидетелстване от ТЕЛК на хората с тежка инвалидност. Борбата му с някои видни кървопийци на здравната система също се подкрепя най-малко като антикорупционна мярка и спиране на финансовите течове от една ужасяваща мафия.
В този смисъл, промените са нещо, върху което президентът сериозно трябва да помисли. Което подсказа и говорителят на правителството Антон Кутев с неговия богат опит в политиката, какъвто липса на повечето от фигурите в изпълнителната власт в момента.
