Тройно намалена инфлация, 12% по-високи пенсии, 15,9 млрд. лв. нов дълг, без бонуса 25 ст./л гориво: Бюджет 2023
Седмица преди да изтече законовият срок за съставяне на бюджета за следващата година, министрите и депутатите имат на разположение подготвения сметкоплан на държавата от МФ. Вече никой не спори, че след популисткото раздаване на пари без идеи от последното редовно правителство, новият дефицит ще бъде 11,5 млрд лв., а след като също по популистки причини кабинетът Петков – Нинова не взе заем 5 млрд.лв. на 1% лихва, през 2023 г. държавата ще се нуждае от 15,9 млрд., но вече при 5 на сто.
Именно Корнелия Нинова и Асен Василев оспорваха числата,които са неумолими и показват ясно резултатите от управлението на двамата като икономически вицепремиери.
Служебният министър на финансите Росица Велкова-Желева представи проекта на бюджет за 2023 г., подготвен от служебното правителство. БВП ще възлиза на 173,82 млн. лв. при очакван растеж на БВП 1,6%. Безработицата ще остане много ниска - 4,5%, а средногодишната инфлация, при която е разработен бюджетът, е 6,4% при сегашни 18 на сто или над три пъти по-ниска.
От популистките „подаръци” за наша сметка, които предизборно направи кабинетът Петков – Нинова остава нещо нормално - 9% ДДС за парно и газ действа до средата на 2023 г., но и нещо, което не даде никакъв резултат, освен че наля стотици милиони на без друго богатите зърнари и производители, докато цените на пазара се вдигнаха с 20 % - нулевата ставка за хляба и брашното.
От 1 януари 2023 има увеличаване прага на регистрация по ДДС на 100 000 лв. от сегашните 50К, което е напълно логично на фона на натрупаната с годините инфлация.
От 1 януари 2023 изтичат намалените ставки по ДДС на някои определени стоки и те се връщат на 20%. Отпада и бонусът за горивата, който нарочно им вдигна цените по идея на Нинова и Асен Василев. Ресурсът за 25 ст./л ще бъде изчерпан вероятно още на 1 декември, съобщи финансовият министър. Относно разходите, тя заяви, че спрямо разчетите те бележат номинален ръст от 11 милиарда лева . Най-голям дял в това перо на скок имат 3,7 милиарда лева повече за пенсиите - увеличение с 12% от 1 юли 2023 г.
Финансовият министър разби предизборните лъжи на предшественика си Асен Василев и Корнелия Нинова с прости факти: "Винаги е имало пенсионери под прага на бедност - около 500 хиляди са в момента", каза Велкова-Желева.
При разходите за персонал най-голям е ръстът в системата на МВР – 350 милиона лева, т.е. 19% от разходите за персонал по бюджета на МВР. Другият висок ръст е в бюджета на Министерство на отбраната - с 200 милиона лева, или 16% от разходите за персонал по бюджета на МО. Като процент най-голям е ръстът в Министерството на земеделието и неработещото Министерство на иновациите и растежа, което главно се занимава с надзор на запушената от Нинова и Лорер ББР – съответно с 43% и 36%.
Дефицитът за 2023 г. достига до 6,6% на касова основа и 6,3% на начислена основа – двойно над критериите за прием в Еврозоната, където уж искахме да влизаме още от следващата 2024 г..
В абсолютен размер дефицитът е 11,5 милиарда лева, или повишаване с 5,3 милиарда лева спрямо актуализирания закон - в това число 3 млрд. лв. рефинансиране на стар дълг.
Новият дълг, който трябва да бъде поет през 2023 г., е 15,9 милиарда лева, с което размерът на държавният дълг би достигнал по номинал 50,3 млрд. Съотношението дълг към БВП възлиза на 28,9%.
Новият дълг ще бъде 15,9 милиарда, 15,9 милиарда и 16,2 милиарда – съответно в следващите три години, изясни финансовият министър.
"Това води нарастване в размера на държавния дълг – в края на 2025 би достигнал до 31,8% от БВП, което е под Маастрихските критерии за 60%, но е сериозно предизвикателство за малка и отворена икономика да набира в подобни размери дългово финансиране.
Съответно, започват да нарастват и лихвените разходи за обслужване на дълга – за 2022 са около 600 милиона, 2023 – над 800 милиона, 2024 – над 1 милиард, 2025 – 2,6 милиарда лева", заяви тя.
Министърът заяви, че има подготвен и алтернативен бюджет, но той „не изглежда като добра опция”, защото е неполитически и е съобразен с фискалните правила - при него има драстични намаления в разходите. За да се постигне баланс, не се прилага "швейцарското правило" и няма увеличение на пенсиите от 1 юли 2023 г. Махат се намалените данъчни ставки и се свалят капиталови разходи.
„Но служебното правителство няма парламентарно мнозинство, то не може да предприема такива стъпки", обясни тя.
Пламен Валентинов
