Столичното предприятие за третиране на отпадъци е едно от двете най-добри в ЕС
Милиони хора, събрани на едно място, означава както огромно потребление, така и не по-малко сметоотделяне. А мърсотията винаги е проблем за който и да е голям град в света и първи въпрос за решаване, пише dir.bg.
Така е и в София. За последните 10 години обаче проблемите на столицата вече са много по-далеч от тези на източния свят и много по-близо до западния.
Докато през 2009 г. се чудехме къде да си изхвърлим кофата с боклук и как да вървим пеша по улиците, без да ни се повдига от смрадта на препълнени контейнери, днес грижата в изнесена край село Яна, малко след Горни Богров. Там вече четвърта година Столично предприятие за третиране на отпадъци", по-известно като Завода за боклук работи с пълен годишен капацитет от 410 000 тона. А въпросът не е дали чувалите със смет са събрани, а каква част от тях се рециклират по начин, който да им даде възможност да бъдат използвани отново за нуждите на столичани.
Повече от 10 години след голямата криза с боклука от 2009-а София разполага с един от двата най-модерни завода за преработка на отпадъци в Европа. Инсталация Садината разполага с 5 сгради, в които се извършват процесите по ръчно и машинно сортиране, рециклиране, биологично сушене и производство на RDF гориво, а в близост до нея площадка Хан Богров е с инсталация за третиране на био и зелени отпадъци.
Компостирането, високият процент на рециклиране и биологичното сушене на отпадъци без външни материали донесоха коренна промяна за Столична община, в която в момента депонирането на отпадъци е сведено до едва 15% на годишна база. Така, докато през 2009 г. всичкият боклук отиваше в сметища, сега - през 2019-а, 85% от него се оползотворяват в инсталациите на завода. За справка - само от автоматизираното разделяне резултатът е около 2 тона алуминий на ден, предимно от кен опаковки и дезодоранти.
"Може да си направите сметка какво правим и какво постигаме с процеса. Идват 410 000 тона и от тях едва 15-16% отиват на депо", разказва Радослав Павлов - технолог в завода.
Той обяснява модерната технология, с която боклукът се обработва по модела на заводи в големите европейски държави:
"Първоначално вадим едрогабаритни и рециклируеми отпадъци като стъкло и PET бутилки. Или черни метали. Във втората сграда - механичната сепарация - там основната ни задача е да отделим пластмаси. Третата сграда - за биологично сушене, е единствената в България. Технологията изглежда така - намаляваме влагосъдържанието, като по този начин увеличаваме неговата нетна калоричност. Което в последващо оползотворяване ще изиграе ключова роля. Процесът е абсолютно естествен. Не се вкарват абсолютно никакви външни енергоносители. Не се използват нито въглища, нито газ, нито електрическа енергия за подгряване и сушене. Процесът се състои в това, че хранителните отпадъци, които пристигат при нас с останалия отпадък се използват. Развиват се микроорганизми, които повишават температурата и впоследствие чрез принудителна аерация отпадъкът се суши. В сградата за RDF производство отново целта ни е да извадим известна част от останалите материали като стъкло, цветни, черни метали и да се отървем от ненужните, например пясък, земя и т.н. Накрая се получава едно висококачествено РДФ гориво, което може да се използва според нуждите на всякакъв вид инсталации."
Павлов е категоричен, че изграждането на цялото предприятие е изиграло ключова роля в справянето с проблема с отпадъците в София. А на въпроса докъде е стигнала столицата с окончателното решение за боклука, той отговаря многозначително: "Скоро да се е говорило за криза с отпадъка?"
