Раждаемост на плюс само при ромите: НСИ
20% от жените в репродуктивна възраст у нас нямат деца, сочат данните на НСИ от преброяването през 2021 г. Раждаемостта в България е намаляла 3 пъти в сравнение с началото на миналия век, но въпреки това страната ни стои над средното ниво в ЕС. За 10 г. жените във фертилна възраст са намалели с 22,5%. Най-ниска е раждаемостта при жените с висше образование и само при ромския етнос раждаемостта позволява просто възпроизводство.
Броят на жените във фертилна възраст (15-49 г.) нараства до 1975 г., като достига 2,178 млн., след което започва да намалява, за да падне до 1,295 млн. жени при преброяването през 2021 г. Най-голямо намаление е регистрирано при последния 10 г. (2011 - 2021) - 377 хил., или 22,5%.
Коефициентът на плодовитост също бележи спад от 6,97 деца през 1900 г. до 1,58 през 2021 г. Последните данни на Евростат са за 2020 г. и дават показател 1,5 на плодовитост за ЕС.
Към 7 септември 2021 г. майките на 2 деца остават най-голям дял от жените на възраст 12 и повече навършени години - те са 44,6% от всички, или 1,353 млн. Други 24,7%, или 748 хил., имат по едно дете. 204 хил. жени имат три деца (6,7%), като тук е любопитно, че броят им е два пъти по-висок в селата, отколкото в градовете - съответно 11,3 и 5,1%. По 4 и повече деца имат 78 хил., или 2,6% от жените. Малко повече от 1/5 от жените - 650 хил. (21,4%), нямат рожба в момента на преброяването.
Броят на децата е в обратна зависимост на образованието. Жените без работа и без образование във възраства група 15-64 г. имат средно 3,07. На срещуположния полюс са безработните дами с висше образование, които имат средно 0,90 деца. По-висок е средният брой при безработните жени с основно, начално и без образование. При висше и средно е по-висок броят на децата при заетите на възраст 15 – 64 г.
Разпределението по етническа принадлежност показва, че единствено при жените, самоопределили се към ромската етническа група, средният брой деца е достатъчен за просто възпроизводство - 2,25 деца. Значително по-младата възрастова структура и ниското образователно равнище са фактори, които определят по-високата раждаемост сред тази група. По-висок от средното за страната е този показател при турската етническа група - 1,79. Средният брой живородени деца при жените, самоопределили се към българската етническа група, е 1,41.
И при ромите, и при турците обаче раждаемостта намалява. Жените над 50 г. възраст от ромския етнос имат средно над 3 деца, докато в по-ниската възрастова група - 25-49 г. броят на децата е 2. При жените от турската етническа група средният брой деца е над 2 във възрастите от 55 г. и повече, като сред най-възрастните жени (70+) той е 2,71. При самоопределилите се към българската етническа група средният брой живородени деца е най-висок (1,85) сред тези, които са във възрастовата група 65 – 69 г.
Разпределението по вероизповедание показва, че средният брой живородени деца е най-значителен при жените, изповядващи мюсюлманскя вяра - 1,83 деца. Сред изповядващите християнство най-висок е средният брой на децата при протестантите - 1,82, следват друго християнско течение (1,63), източноправославно (1,43), католическо (1,36) и арменско апостолическо (1,26). При жените, които са посочили, че са атеисти средният брой деца е най-нисък - 1,40.
Налице са разлики по области. Най-висок е средният брой в Кърджали (1,81) и Сливен (1,70). Общо в 23 области този показател е над средния за страната (1,47). Под средния за страната са 5 области, като най-нисък е броят на децата в София - 1,18 деца.
