Премиерски другар е взел соф.чистотата от Домусчиеви, затова на изборите хигиенистите контролирано са подкрепили Терзиев
Чудите се защо и при несправянето с трите слаби снеговалежа в София кметът Терзиев не се възползва и след наложените от Фандъкова 2 предупреждения не прекрати договора на ЗМБГ, което е негово право и задължение, а наложи смешни санкции, които са по-малки от увеличаването на заданието от него, скрито от публиката? Отговорът е прост и той е ДС! Според търговските регистри от 21 септември 2023 г., на старта на кметската кампания в София, бордовикът на Еврохолд, където фигурира името на фалиралия Банката за земеделски кредит сътрудник на комунистическите тайни служби Атанас Тилев – агент на дядовците на Васил Терзиев като шефове на службите при соца, вече е в борда и на ЗМБГ. Името на човека е Любомир Стоев. Гражданството му е описано в регистъра като „Австрия”. При чистачите ЗМБГ АД той е член на съвета на директорите, а при Еврохолд България АД е член на Надзорния съвет.
Това става, след като на мястото на братя Домусчиеви са дошли от холдинга, управляван от Асен Христов, разказаха за 19 минути информирани източници, а регистрите го и доказват. Христов е същият човек, за когото известен наш политик неотдавна разкри, че „си пие питието всяка вечер с премиера Денков”. Не са тайна близките отношения, сигурно не само духовни, между партията ПП и холдинга, а именно неин кандидат за кмет е Терзиев.
Еврохолд, който миналата година беше изгонен от Румъния и му беше отнет лицензът за застраховане поради недостиг на 300 млн.евро и ред доказани нередности, заплашваше тогавашното ни правителство с другата си собственост – това, което беше ЧЕЗ, а след като го приватизира – Енергохолд.
Сигурно е случайно, че при всеки бизнес трус в холдинга, сметките за ток на абонатите рязко скачат, без КЕВР да е вдигал цените на електричеството. Така беше преди време при румънската криза, която споменахме, така е и в последните месеци покрай сделката за софийската чистота.
И тя е чудесен източник на неспиращ кеш-флоу/паричен поток като тока. Столичната община дава четвърт милиард годишно за чистене, което не се вижда – особено онези 2,5 млн. лв. на ден за елиминиране на снега и леда, което никога не се получава. Една детска градина за този, дето духа.
Не е странно, като вече знаем всичко това, че новият кмет Терзиев, сигурно случайно, дава по-голямо увеличение за тази услуга, отколкото беше предвидено в проекто сметката за чистотата, която му завеща Йорданка Фандъкова. А при детските градини в целия представен в петък от него на СОС бюджет фигурираше само скромната сума от 6 млн.лв., след разкриването на което от съветничка от БСП, той просто стана и напусна срещата, която сам бе свикал само 40 мин. след началото й. Нищо, че обеща в кампанията: „детска градина за всяко дете”, т.е. десетки хиляди заведения от този тип.
Вероятно Терзиев е забравил също, че твърдеше, че ще прави точно обратното по темата за боклука, когато в предизборно интервю за 19 минути потвърди, че наистина за същата работа на единица мярка Пловдив плаща два пъти по-малко от София и това трябва да се промени.
Сигурно е случайно, че сделката за софийския боклук се е активирала в предизборния период. А на самите дни за гласуване на първия и втория тур мургавата общност от хигиенисти като един е подкрепила именно евроатлантическия кандидат за кмет, както изненадващо констатираха всички, Вотът на чистачите винаги е бил контролиран. И е лесно този път това да се докаже.
Просто е: Ваня Григорова, както също е известно, е потомствено свързана с бранша, където работи баща й. Тя е една от тези хора.
Но пък няма бизнес и ДС-обвъзраностите, които обясняват цялата история.
Сигурно е случайно също, че първите двама сменени от Терзиев бяха шефът на Столичния инспекторат и шефът на Завода за боклук, които контролират работата на почистващите фирми. Единият преди това беше местил кламери в администрацията и нямаше никакъв опит с реалната работа на инспекторите, а вторият има съдебно наказание за 3 жертви, докато е ръководел дейност в Кремиковци, а и досега се оправдава за още една жертва при неговото управление в същия този завод за боклук на София.
Да, парите не миришат, но боклукът – определено.
