Ново отлагане за еврочакалнята
“България и Хърватия могат да се присъединят към ERM II до края на годината“, заяви пред Le Mondе Фабио Панета, член на борда на ЕЦБ. „Ако процесът приключи успешно”, изрично подчерта той. Това условно обещание обаче явно означава, че страната ни няма да се озове в чакалнята за еврозоната на 1 юли, както беше анонсирано до последно от правителството и най-вече от МФ. Същевременно стана ясно, че България вече не отговаря на всички Маастрихстки критерии заради инфлацията. Няма и необходимата административна реформа, сочат последните доклади на ЕЦБ.
Напомняме, че това е поредното отлаганена въпроса за влизането ни в ERM II и Банковия съюз на ЕС от страна на Брюксел. Според графика, който през 2018г. България сама си постави, това трябваше да стане до юли 2019 г., но без резултат. В края на октомври м.г. финансовият министър Владислав Горанов обяви за ново отлагане на срока, като увери, че „има реалистични шансове” това да се случи до неговия рожден ден, който бе на 30 април. По-късно от изказване на премиера Бойко Борисов в Брюксел стана ясно, че евролидерите ще обсъждат евентуалното приемане на българския лев във валутния механизъм ERM II през юли т.г., което явно също няма да се случи. При подобна поредица от деликатни отлагания от страна на европейските чиновници, не е сигурно, че това ще стане и до края на т.г., както загатна Панета.
„България вече не покрива всички Маастрихстки критерии, а разминаванията се отчитат при изискванията за инфлацията”, пише в доклада си за конвергенция ЕЦБ. Дори статистическата ни инфлация от 2,6%, реалната очевидно е в пъти по-голяма, е почти наполовина по-висока от референтната стойност 1,8% – т.нар. критерий за ценова стабилност. Банката изразява и „притеснения за устойчивостта на инфлационната конвергенция”.
"Българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, за забрана за парично финансиране и за правна интеграция в Евросистемата", пише в доклада на ЕЦБ, оценяващ състоянието на българската икономика, институции, националната валута, търговските и централната банка за приемане на еврото.
Третият проблем, който те открояват е ниското качество в работата на институциите. Международно приети за авторитетни доклада от ЕЦБ показват, че България е с най-лошите показатели по този критерий.
Същевременно, при евентуалното влизане на страната ни само в банковия съюз е явно, че ще ни бъде отнет финансовият суверениетет. Ще трябва й да платим 500 млн. лв. за влизане, без да има видима полза за страната ни, без да сме в ERM II.
