НС прие окончателно промените в Конституцията
Промените в Конституцията вече са факт след като Народното събрание одобри на трето четене проекта за изменение на основния закон.
Гласуваха 237 народни представители. Вотът се упражни поименно, със ставане от място и обявяване "за", "против" или " въздържал се". Депутатите бяха извиквани по азбучен ред от председателя на Народното събрание Росен Желязков.
"За" бяха 165 от ГЕРБ-СДС, Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ) и ДПС. "Против" бяха 71 от БСП за България, Възраждане и Има такъв народ. Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласува с "въздържал се".
С приетите поправки се ограничават правомощията на президента при съставяне на служебно правителство.
При служебно правителство премиер ще се избира между списък от хора. След критиките на конституционалистите председателят на Върховния касационен съд беше изключен от този списък.
Мандатът на главния прокурор се намалява от 7 на 5 години без право на повторен мандат.
Висшият съдебен съвет се разделя на две - ВСС с 15 членове и Прокурорски съвет с 10 членове.
Българи с двойно гражданство вече да могат да стават депутати, ако са живели последните 18 месеца в страната съгласно промените в конституцията.
"Ние знаем от корупционния модел кой е губещият – това е българското общество. Искам да благодаря на опозицията, която се държава аргументирано. Искам да благодаря на всички, които се включиха в този дебат. Не, не се притесняваме, че промените ще бъдат атакувани в Конституционния съд, заяви Христо Иванов от ПП-ДБ след приемането на промените.
“Важното на тези промени е, че ние съумяхме да изградим политически консенсус. Фокусирахме се върху това да изградим институции, които могат да разрешат тези казуси. Ние ще трябва да променим устройствените закони. След което да бъдат взети трудни решения. Когато видим как ще се произнесе Конституционния съд, тогава ще коментираме”, добави Иванов:
Ето и какви изменения включват новите текстове:
Служебно правителство
Служебен премиер държавният глава ще може да избира измежду определен кръг от хора - председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на БНБ, председателя или заместник-председателя на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Според първоначалната идея в списъка трябваше да влиза и председателят на ВКС, но впоследствие тази опция отпадна.
Една от поправките е пряко обвързана с начина, по който ще се формира служебен кабинет. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът - след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебен кабинет.
Според приетите промени, когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен премиер, служебното правителство се избира от НС. Президентът насрочва избори за нов парламент в срок до два месеца след назначаването на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите като това вероятно се дължи на предизборната кампания.
Смяна на кабинет
При оставка на правителството парламентът вече няма да се разпуска и ще заседава до клетвата на новите народни представители. Избори за ново Народно събрание ще се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото.
Депутати и министри с двойно гражданство
Според новите текстове депутати и министри вече ще могат да имат двойно гражданство, но с условия за уседналост последните 18 месеца в нашата страна. Президентът обаче трябва да е само с българско гражданство по рождение, да е навършил 40 години, да не е поставен под запрещение, да не изтърпява наказание лишаване от свобода и да е живял последните пет години в България.
Състав и структура на Висшия съдебен съвет
Висшият съдебен съвет ще се състои от 15-има членове и включва председателите на ВКС и ВАС, осем души, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима избрани от Народното събрание. ВСС ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Ще бъде създаден и Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
Депутатите приеха в основния закон да се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото. Няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.
Правомощията на главния прокурор
Промените, касаещи фигурата на главния прокурор, също минаха на второ четене. Депутатите приеха обвинител номер 1 да се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.
Главният прокурор, по предложение на Върховната прокуратура, утвърждава и общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен в закон. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието.
Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите.
За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследват и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването.
Съставът на регулаторите
По отношение на регулаторите депутатите приеха, че решенията за избор на регулатори трябва да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.
