Музей на коня и първата резиденция, където е подписано Съединението, със сабята на Батенберг: Тайната на Шумен
Оказва се, че в България има не един музей на коня, макар всички да се обявяват за уникални, т.е. единствени по рода си. Царският обаче е разположен само на десет километра от самия център на Шумен и се оказва неговата голяма тайна.
Паролата е: Кабиюк. Както ще разберете, това е идеално място за посещение по Великденските празници, защото е възкръсвало многократно в различните исторически епохи. Освен, че е и с огромно историческо значение за цяла България. Затова я включихме сред интересните Български дестинации за българските туристи. Може чудесно да се съчетае с посещение на цялата зона на старите столици и Мадарския конник, както и с областния й град Шумен с многото му забележителности.
Това не е просто музей на коня, а и на първия български монарх от Третата ни държава – княз Батенберг. Тук той подписва най-великя акт в нашата история – Съединението на 6 септември 1885 г., защото Кабиюк е първата му извънстолична резиденция и дори се пази неговата сабя.
Както и царските каляски на следващите ни владетели – вече царе. А и действащо стопанство за развъждане на животни. При това не само коне.
Историята на Кабиюк е по-стара от историята на Третата българска държава. Стопанството е създадено през 1864 г. от русенския валия Мидхад паша като държавен конезавод в Османската империя с основна задача да снабдява армията ѝ на целия Балкански полуостров с ездитни коне. Бройката им надминава хиляда.
По време на Руско-турската война конете са отведени от него и заводът остава празен. Поради острата нужда от коне за новата българска армия стопанството е възстановено през 1883 г.
За целта се построява и резиденцията на княз Батенберг, която днес може да бъде видяна всеки работен ден между 9 и 16 часа при предварителна резервация.
В нея се пазят ценни реликви за първия ни владетел от Третото царство, включително неговата сабя. Основен символ на монарха в онази епоха. В друга страна, дори само заради това огромни тълпи от туристи биха посещавали мястото.
След детронирането на Батенберг, любимото му място е закрито. Същинското възстановяване на дейността започва през 1894 г., когато наследникът му на престола Батенберг сменя диктатора Стамболов от премиерския пост и започва похода си към възстановяване на царството. Кабиюк вече е"Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо”.[1]
От самото начало в стопанството са обособени и спомагателни отдели като говедовъден, овцевъден, свиневъден и птицевъден, като първоначалната идея е те да служат за задоволяване на собствените нужди, но по-късно биват оформени като племенни отдели. Именно поради тази причина през 1911 г. конезаводът е преименуван в Държавен завод за добитък и депо за мъжки разплодници. През 1923 г. в редовната преса се съобщава за Държавния завод - Кабиюк и част от неговия ветеринарен персонал.[2]
През годините след Втората световна война стопанството продължава дейността си под името Държавно земеделско стопанство „Васил Коларов“. През 1963 г. влиза в състава на Селскостопанската академия.
И комунистическият „владетел” Тодор Живков, властвал в страна от 1956 чак до 1989 г. се влюбва в Кабиюк, като качва ранга му до Държавен племенен семепроизводствен комплекс „Кабиюк“.В него се отглеждат различни породи като Арабски кон (с неговата разновидност Шагия), Английски кон, Хафлингер, Шотландско пони и българската порода Източнобългарски кон.
За Живков това е част от програмата за мащабно честване на 1300-годишнината на българската държава, чиято кулминация е през 1981 г., но грижливо се подготвя десетилетие преди настъпването й. Конят отново е издигнат в култ, тъй като на него прабългарите идват по нашите земи и то точно там, където днес е Кабиюк. Не е случайно, че именно конник и то в недалечната Мадара, е основният символ на тяхната цивилизация и ханската власт.
Рачо Рачев събира и излага сбирката в началото на 80-те години, на база на която е основана експозицията.. Тя е открита официално от Пенчо Кубадински,член на Политбюро и шеф на НС на ОФ и на парламентарната фракция на БКП в тогавашния парламент, като Музей на коня.
След соца, Кабиюк е занемарен като всичко държавно през 90-те години. И възкръсва за пореден път с идването на Царя, чиято фамилия десетилетия наред е използвала резиденцията край Шумен, за премиер.
През 2004 г. с приемане на Закона за животновъдството стопанството е преименувано в Държавно предприятие „Кабиюк“.
В началото на април 2011 г. със заповед на министъра на културата Вежди Рашидов започва определяне на границите на бъдещ историко-археологически резерват.
Защо археологически?
С изменението на Закона на културното наследство в приложението към него Кабиюк е добавен под №32 с името Ранно средновековно селище). На 16 септември 2011 г. заместник-министърът на културата Тодор Чобанов обявява официално решението Кабиюк да се превърне в 4-ия за Област Шумен национален историко-археологически резерват.[5]
Могилата е защитена местност. Представлява земно възвишение, намиращо се в землището на Коньовец, част от природо-археологическия резерват. Тя обхваща площ от 47,5 ha и е обявена за защитен обект за опазване на разнообразната степна растителност.
Установено е, че тук се намира най-добре запазеното находище на степна растителност в България. На този малка територия виреят около 200 вида тревни и храстовидни видове, включително степна растителност.
През 2005 г. при разкопки на 3 km южно от Кабиюк, ръководени от проф. Рашо Рашев, е разкрит поменално-погребален ранносредновековен могилен комплекс. Проучванията показват неговото първостепенно значение в топографията на тогавашната столична област. В могила № 4 е открит единственият гроб на прабългарски аристократ. Той е погребан със сабя, конска амуниция, колан със сребърни украшения и конска кожа в краката.
Северно от Могилата през 2007 г. започва проучване на монументална каменна сграда с големи размери. Смята се, че това е бил ранносредновековен езически храм. Откриването му е сигурен знак за разкритието на нов, неизвестен аул от Първото българско царство.[8]
Стопанството разполага с 28 320 декара земя, от която 20 671 е обработваема, а останалата се състои от ливади, пасища, постройки и др. Освен централната част с обща площ около 20 000 дка, стопанството включва още два филиала - "Малка мера", разположен на 15 км от "Централа" с обща площ около 7 600 дка и "Хиподрум Шумен", отдалечен на 13 км от "Централа" на северния край на Шумен, с обща площ около 400 дка.
Борис Ангелов
Снимка: Здравка Русева, БНР
