Министърът предложи оставка заради антисемитизъм в МОН
„Антисемитизмът, фашизмът не е мнение, а престъпление“, гласи основополагащ принцип на европейската ценностна система. Той бе засвидетелстван със специално заседание по темата на Европарламента миналата седмица с участието на италианска сенаторка, оцеляла от лагерите на смъртта, известни с девиза си: „Трудът e свобода“.
А малко по-рано, в деня, в който в Йерусалим президентите на Франция, Русия, Германия, вицепрезидентът на САЩ, израелският премиер, принц Чарлз от името на британската кралица и лидерите от цял свят отдадоха почит на жертвите на Холокоста, заместник-министърът на ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА НА БЪЛГАРИЯ Петър Николов – Зиков, на снимката, заедно със зам.-министъра на културата Румен Димитров, беше главен герой на трибуната на „национална конференция“: Еврейската трудова повинност – спасителен план или репресивна мярка.
И така я институционализира. Идеята е оправдаване на Закона за защита на нацията, който въдворява представителите на тази етническа група в лагери, които с нищо не са по-различни от съществувалите при соца, а всички ги осъждаме. Те са с една идея по-меки от нацистките концлагери и тезата е, че така евреите ни били отървани, та явно трябва и да бъдат благодарни.
„Баща ми е имал нещастието да го приберат в такъв лагер. 5 години, като последните са били ужасни. Тежал 55 кг, едва се държал от слабост. След нанесени там побоища е загубил частично слуха си. Имаме снимки и документи от неговите митарства“, разкрива Леа Коен, която в последните си книги разкрива много свидетелства и официални писмена от това време на терор.
„Умишлено смесват трудовата повинност до 1941 г., когато евреите са трудоваци в армията, както циганите и турците, и лагерите за „принудителна работа“ след това до септември 1944 г“. Депутатката във ВНС от оригиналното СДС, посланикът, при който България се присъедини за първи път към евроинституция – Съвета на Европа, определено няма как да мине за червена.
Подобно мнение изразяват и немалко десни интелектуалци с еврейски корени, с които говорихме, а думите на соцориентираните хора с такъв произход дори не бихме цитирали, защото градицията започва с „погнуса“.
Напомняме простия факт, че не друг, а САЩ и Великобритания налагат присъдите от Народния съд от 1 февруари 1945 г. на всички пронацисти и на всички, работили в Комитета по еврейските въпроси, който се занимава с отнемането на цялото имущество на това малцинство – от фабриките до вилиците и лъжиците, забраните му да пазарува, дори храни с купони, последвалото въдворяване в лагери като най-известния в Трявна и т.н. И неслучайно решението за учредяването на Народния съд е подписано от всички представители на всички партии, влючително прозападните – Никола Петков за земеделците, а също и радикалдемократите, и социалдемократите.
Представители на последните две участват в правителствата при соца до 1962 г., не само в кабинета на ОФ, в който всички те членуват, на царския, а после първи соцпремиер Кимон Георгиев. Отървават се само 3 жени, работили в разграбилата еврейските имоти и прехвърлила ги на безценица на търгаши и политици институция на короната, включително нарочно превръщаната в едва ли не икона Лиляна Паница, както разкри в последната си книга Жените от кино Роял Леа Коен.
Пред 19 минути министърът на образованието Красимир Вълчев коментира: „Никой от присъстващите не е фашист. Тезата, че трудовата повинност е част от спасителните мерки и е на учени и българи с еврейски произход. Тази теза не е фашистка или антиеврейска, а пробългарска“.
След недоумението ни, той добави:“Не знам дали е така. Не е трябвало да се прави конференция. Според мен въпросът трябва да остане научен, но не трябва да се прави политически“. След като ни посъветва да се обадим на финансираната от неговото министерство БАН, която е организатор, той прибави, че ако трябва, можел да си подаде оставката, ако МОН има вина като институционализира подобен пиар.
Напомняме, че след дни за пореден път София ще стане свидетел на Луков марш. А в нашата европейска столица имаме улици с имена на учудилия с нацизма си самия посланик на Хитлер Бекерле проф. Александър Станишев, описал го е в дневника си, както и на личния гост на фюрера ген. Никола Жеков – деклариран националсоциалист и антисемит.
