FACEBOOK

МОСВ е похарчило 18 млн. лв. за фиктивно броене на застрашени видове

Наблюдението на застрашените видове у нас се извършва по съмнителен начин, но срещу много пари. Това предупредиха в сигнал до премиера Бойко Борисов и министъра на околната среда Нено Димов инициативата "Зелени закони" и коалицията "За да остане природа в България", съобщава Сега.

Вместо да използва капацитета на българската академична общност, министерството на околната среда сключва договори с едни и същи фирми, които не правят теренни проучвания, а работят по стари данни. За тази "литературна" работа, въпросните консорциуми са получили вече 18 млн. лв., твърдят от организациите. В резултат на подвеждащата информация много от данните за застрашените видове са завишени. Затова природозащитниците настояват да бъдат прекратени последните договори и да се възложи повторно извършването на проучвания от БАН.

"Проучванията са задължително изискване, за да може да се докладва. МОСВ да започне да си изпълнява задълженията си по закон и да възлага на академични и университетски структури извършване на редовни проучвания на разпространението и заплахите на видовете и местообитанията, като гражданската наука трябва да се инкорпорира в тази дейности", пишат организациите.

Те настояват и резултатите да бъдат подложени на обществени обсъждания на национално ниво, в които да се включват експерти и граждани.

България е задължена да наблюдава природозащитното състояние на видовете и местообитанията, защитени от двете природозащитни директиви на ЕС и да го докладва на всеки шест години към Европейската агенция по околна среда. България вече има извършени две докладвания – едно през 2013 г., а другото през 2019 г. Резултатите от докладването са важни, тъй като те служат за определяне на нужните мерки за постигане на благоприятно природозащитно състояние за видовете и местообитанията, които имат проблеми. На база на тези резултати се определя и как да се разпредели съответното финансиране, така че да бъдат защитени съответните видове и местата, които обитават, обясняват от "Зелени закони".

За да се постигнат истинските цели на опазването на природата и целите на Директивата за местообитанията е нужна обективна информация за състоянието на видовете и местообитанията, на която да стъпят съответните мерки за опазване. Проблемът на първото докладване на България, от 2013 г. бе, че въпреки че бяха проведени мащабни полеви проучвания, самите оценки след това бяха изготвени на тъмно и не бяха обективни, тъй като не стъпваха на реалните резултати от полевите проучвания, а бяха завишени под политическо въздействие. Резултатът е изкуствено завишени оценки, сериозно разминаващи се с научните данни. Например видове като мечка и дива коза, които са статут на застрашени видове според Червената книга на България, бяха оценени в „благоприятно“ природозащитно състояние. При второто докладване през 2019 г. пък полеви изследвания липсваха изобщо, посочват организациите.


Няма коментари към тази новина !

 
© sofia.media всички права запазени