Как отидох за първи път на църква през 1981 г. и нямаше никого, как Б. Христов продаде 1/2 млн. тираж от "Многая лета" при соца и я надувахме у дома
Понеже премиерът тези дни разказа чудновата история как милиционери го гонили "през задния вход на църквата", а в нашите черкви заден вход просто няма, се сетих за една история от 1981 г. - моето първо стъпване в черква, когато бях на 5 г., което е и един от първите ми спомени в живота. По същото време Борисов е бил курсант в Школата на МВР в Симеоново. С баща ми започнахме по обичайния начин нашата уикенд програма: заведе ме на детско утро в кино Култура (сега мястото пустее, последно беше Карфур на ъгъла на ул. Солунска и Графа), после минахме за шейк през млечния бар отсреща - също пустее, а последно беше сладоледчийница, спряхме се и на импровизираната "тераса" пред бара на гранд-хотел София - днес Интерконтинентал, където той удряше по едно кафе, понякога "и още нещо", бърбореше с приятели и т.н. Неочаквано, вместо към обяд у дома, той ме хвана за ръка, и ме поведе към храм - паметника "Александър Невски". Обясни ми, че ме води там, където мога да видя царя на всички царе. Бях много запален по владетелите, което е лесно да си представим на фона на честването на 1300 г. България същата година и гледания няколко пъти от мен филм "Хан Аспарух" и всичките от този тип, които вървяха по онова време. Влязохме в любимата ми и до днес катедрала и аз бях наистина много впечатлен, особено от тържествената тишина на фона на толкова много злато, колкото не бях виждал на едно място дотогава. И оттогава съм вярващ - осъзнато от десетина по-късно...
Баща ми ни напусна, а вторият съпруг на майка ми въведе от следващата година един ритуал, който задължително се спазваше вкъщи при всички празници - Нова година, рождените дни, Великден, Коледа, които също отбелязвахме, както и всички български семейства, поне нашите познати. Пускахме усилена докрай на грамофона плочата на Борис Христов, записана в "Александър Невски" и особено "Многая лета". Отваряхме широко вратата, а на Нова година специално, един съсед в същото време излизаше на Балкона и стреляше с пистолет. Никой никога не каза нищо, при положение, че живеехме съвсем до българското разузнаване, а цялата фамилия принадлежеше към различни прослойки на елита - журналистически, артистичен, политически.
Оставете другото, ами кварталният поп отец Борис, мой адаш, често ни гостуваше вкъщи, а църквицата, която той направи постепенно една от най-поддържаните в София, и преди, и след 10.11.1989 г. си беше посещавано място от комшиите, в това число и заради хубавата си градинка.
Апропо, още по-забавно е, че в своята канцелария в малка къщурка към нея, попът, който обичаше да пийва, най-често имаше за другар по чашка кварталния. За по-младите уточнявам, че всяка махала си имаше милиционер, който отговаряше за нея...
Интересен факт е, че плочата на Борис Христов, записана в храм - паметника "Александър Невски" през 1976 г. постига за година уникалния тираж от 500 000 копия. Продава се още дълго при соца най-официално в книжарниците, заедно с другите плочи на съседния до дома ни "Балкантон", включително двойния албум на "Бийтълс"( днес стават то чно 50 г. от разпадането на групата) Елвис, Тина Търнър, "Куин" и останалите любими на нашите, чиито основни дертове при подялбата на имуществото бяха пишещата машина и песнопойката на "Бийтълс". Първото отиде при майка ми, второто - при баща ми, а тя до смъртта си, Бог да я прости, смяташе, че това е било най-подлият грабеж, защото не смяташе, че той разбира от поезия.
За да разберете какво са 500 000 тираж за година, ще спомена, че през 1989 г. приятелката на майка ми Марина и "Балкантон" организираха нещо като бенефис за Лили Иванова в чест на 1-милионната й продадена плоча, но за 29 години. Беше във втора зала на НДК, не можеше и да си помисли да напълни първа. А Марина беше запомнила детайл, който зрителите нямаше как да видят отдалеч - кърпената й ръкавица.
Пиша всичко това, защото в България твърде често митовете са едно, а реалността, в която съм живял, съвсем друго нещо.
Борис Ангелов
Снимка: News.bg
