Как Сюлейман изгори София, която толкова пазехме да не я изгорим: поука за днес
„Да пазим града от бунтовници, че да не ни го изгорят”, така са си казвали софиянците, които са останали твърде безучастни към революционната борба на българите. Станало е и при процеса и обесването на Левски – даже са дали най-видния си граждананин Иванчо Хаджипенчович за съдия по делото, та после са го избрали и за депутат след Освобождението, станало е и при вдигането на Априлското въстание през 1876 г. И като удар или ирония на съдбата в новогодишната нощ на 1877 срещу 1878 г., Сюлейман паша решава да изгори града. Двама чужди дипломати, които днес знаем като малки улици в центъра – Виторио Позитано от Италия и Леандр Леге от Франция обявяват, че няма да напуснат София, за разлика от британския и австро-унгарския представител, които са ЗА палежа. Везните натежават в следващите два дни, след като пратеникът на Хабсбургите Валдхардт обръща позицията си. Все пак османлиите позапалват на напускане на града на 3 януари 1878 г. някои от най-важните неща в София, например болницата, складове с хранителни запаси и други стратегически обекти.
Който много се страхува да не си запали чергата, казвайки – ще търпим, че не се рита срещу царщината, много често една сутрин се събужда с пожар у дома или в съседство. История!
