За стари задължения абсолютната давност ще важи от 2031 г.
Конституционният съд бе поставен в неудобното положение да коригира обещания на политици
Конституционният съд отмени частично абсолютната давност. Какви са причините за това решение след така шумните дебати по приемането на закона?
Когато беше представена като проект, тази идея беше отречена изцяло от експертната общност, получи отрицателни становища дори от Министерството на правосъдието и Министерството на финансите, от съсловни организации, от най-изтъкнатите професори, специалисти в тази област. Бяха посочени конкретни основания за противоречието на проекта с Конституцията, но той бе приет от депутатите без реални обсъждания и дебати по проблемите, които третира и създава. Въпреки че и до този момент съдът се беше произнасял, че е недопустимо с обратна сила да се посяга на частната собственост.
Според Вас решението на Конституционният съд дойде съвсем закономерно, така ли?
Съдът отмени обратното действие на новата норма, само защото беше сезиран единствено за нея. Друг е въпросът дали самата абсолютна давност не противоречи на Конституцията, но тъй като няма сезиране и произнасяне, няма да отделяме време за него.
Конституционният съд беше поставен в неудобното положение да коригира политическите обещания на политиците, защото с тях беше нарушена Конституцията. За съжаление през последните години се наложи подобна законодателна практика във всички сектори – предлага се и се приема набързо закон, без оценка на въздействието, без широк експертен дебат, само с партийни обещания и намигване към избирателите. В случая депутатите въведоха едно неясно правило, с различни хипотези, което третираше по различен начин кредиторите и ги поставяше в неравноправно положение един спрямо друг, а също и даваше привилегия само и единствено за недобросъвестните длъжници, за сметка на добросъвестните.
Какво следва за длъжниците след отмяната на обратното действие?
Отменената разпоредба гласеше следното: „За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“ След като Конституционният съд отмени текстовете, с които на абсолютната давност се придаваше обратно действие, те ще действат само занапред – срокът започва да тече от 2 юни 2021 година. Абсолютната давност ще важи за нови задължения, а за всички стари парични задължения на граждани, ако не са отсрочени или разсрочени и не попадат в някое от осемте изключения на закона, независимо кога са възникнали и са станали изискуеми, длъжниците ще могат да се позоват на нея едва през юни 2031 г.
Правилно ли разбираме, че през юли 2021 г. никой няма да има основание да се позове на десетгодишна давност?
Да, точно така – дори някой да има дълг от 2011 г., който не изплаща, той не може да се позове на абсолютната давност, защото тя няма действие назад във времето. Дългът продължава да съществува.
Това означава ли, че проблемът с вечния длъжник продължава да няма решение?
Да, опасявам се, че проблемът остава нерешен, защото сякаш депутатите в 44-то НС нямаха желание да намерят работещо решение, а искаха да обещаят на избирателите си безпринципно освобождаване от поети задължения. Конституцията и Конституционният съд ни пази точно от такъв тип действия. По отношение на защитата на хората, реално изпаднали в неплатежоспособност, сме отново на изходна точка. Даже внесените в 45-то Народно събрание законопроекти, касаещи сектор дългове, отново повтарят старите грешки – внасят се едностранно, без да е ясно кой ги е изготвил, подложени ли са на оценка на въздействие, на дискусия в експертната общност. Сякаш депутатите отново се готвят за избори и просто обещават.
Какъв е съветът, който бихте дал на длъжниците?
Не съветвам хората, изпаднали в затруднение при изплащане на стари или текущи задължения, да си мислят, че като се укриват или не предприемат никакви действия, ще подобрят ситуацията. Ако хората считат, че дадени парични задължения се търсят от тях без основание, нека след консултация с адвокат, да защитят правата си. Ако са наясно, че дължат дадена сума, но са в затруднение – да влязат в разговор за споразумение с кредитора си, защото при доброволното събиране на вземания са възможни по-гъвкави условия. Бездействието на длъжниците, неплащането на задължения, в хипотеза на изтекла давност и непредприемането на конкретни действия, често имат неблагоприятни последици за длъжника – лоша кредитна история, неправилно сам е изчислил срока за давността и възможност дългът да бъде предявен за събиране принудително, с произтичащите от това разходи и последици.
Както казва Конституционният съд, „Правото на лицата, които са се поставили в ролята на длъжник чрез обедняването на други лица, техни кредитори, да бъдат забравени, да спрат да са „вечен длъжник“ не е конституционно право“ и обещанията за бързи решения, за опрощаване на дългове са обикновени политически номера преди избори.
Назрял ли е моментът за други радикални решения в сектора?
Полезно е да се инициира конструктивен дебат по въвеждането на система за личен фалит. Отдавна сме закъснели с приемането на един балансиран закон за защита на физическите лица от прекомерна задлъжнялост, който да даде защита на добросъвестните и шанс за ново начало, т.нар. частен или личен фалит. За разлика от експеримента с абсолютната давност, която не се среща никъде в този вид, по света и в повечето европейски държави има отделен закон или норми, касаещи гражданския фалит – комплекс от правила, чрез които добросъвестните длъжници се освобождават от своите дългове.
За личния фалит е необходим спокоен и професионален дебат, дори иницииран от експертната общност, а не от политиците. Защото атмосферата в парламента точно сега е далеч от това, за което говоря – очевидно всички партии се опитват да заявят себе си и своите идеи, не се търси компромис и консенсус по важни теми от дневния ред на обществото, няма конституирано правителство и не е ясен хоризонта на живот на законодателния орган.
CV
Марин Киров е юрист и експерт по законодателство, участва като консултант в промените в конституцията от 2015 г. в глава “Съдебна власт” и в съвета по съдебната реформа, автор е на предложения и законопроекти в сектор защита на длъжника като закона за частния фалит, промените в ГПК в полза на длъжниците и др.
