Захариева пред Ди Велт: В Скопие почитат Тито, все едно Берлин да чества Хитлер
В интервю за германското издание „Ди Велт“ външният министър на България Екатерина Захариева подборно разяснява на какво се дължи ветото, което България наложи на старта на преговорите на Северна Македония за членство в Европейския съюз, предаде бТВ.
„Те бяха и доста брутални към мен, когато се осмелих да критикувам честването на 40-годишнината от смъртта на един от най-мрачните диктатори – Тито, който е убил до 1,7 млн. души в бивша Югославия за по-малко от десет години. И все още го почитат. Кметът на Скопие (Петре Шилегов от СДСМ) е партиен приятел на Заев (премиерът на Северна Македония Зоран Заев). След това вече не бях толкова популярна там. Но това е все едно кметът на Берлин да предложи да се чества смъртта на Хитлер“, казва Захариева в края на интервюто.
По думите ѝ подкрепата на България за присъединяване на всички държави от Западните Балкани винаги е била много последователна, но никога безусловна. „Подобно на други държави членки ние смятаме, че всички, които искат да станат членове, трябва да бъдат подготвени да започнат преговорите по присъединяване. Още през март, когато подкрепихме началото на преговорите за присъединяване с Република Северна Македония и с Албания, решението беше обвързано с условие. Освен всичко останало, Северна Македония трябваше да покаже видими резултати от прилагането на договора за добросъседски отношения“, казва външният министър на България.
Според нея дебатът се върти около споровете, свързани с историята, но става въпрос за много повече точки от договора за добросъседство, които не се изпълняват от съседната ни държава.
„Инфраструктурата, например. Срамота е, че като съседни страни нямаме нито една железопътна връзка помежду си. При това се намираме по пътя на Паневропейски коридор № 8, който трябва да свързва Албания, Северна Македония и Албания. Има огромно закъснения. И това не го установява само България, но и международните институции, които го финансират. Те губят 130 млн. евро. За бюджета по присъединяването Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в направление Изток – Запад.
Това би било еднакво добре за тях, както и за нас. За съжаление, има твърде много странни примери за това как се създават административни пречки пред инвеститорите, които биха могли да създадат работни места в региона. Предложихме тригодишна програма за образование и култура, за която чакаме отговор вече година и половина. И така нататък, и така нататък“, дава пример Захариева.
Тя е категорична, че по никакъв начин не отричаме правото на македонците да се самоопределят или да наричат езика си, както желаят. Държавите не признават езици или нации, а само други държави, коментира външният министър.
„През последните 10 години 88 450 македонци получиха българско гражданство въз основа на своя произход. Те са български и европейски граждани. И те също имат правото на самоопределение. Но днес всеки, който в Република Северна Македония се определи като гражданин с български корени, бива дискриминиран. Буквално преди три седмици няколко групи разпространиха лични данни и адреси на такива хора, като част от тях бяха заплашени с обесване“, изтъква Захариева.
На въпроса дали преговорите все пак ще бъдат стартирани в рамките на германското председателство на ЕС, което приключва в края на годината, Захариева отговори: „Ще цитирам френския президент: „Качеството е по-важно от скоростта на процеса“. Ще продължи толкова, колкото е необходимо".
