Заповедта за затварянето на обекти: НЕЗАКОННА
Автор: адвокат Любомир Владикин, lex.bg
1.1.Със свое решение Народното събрание на Република България на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията (обн. в Държавен вестник, бр. 22 от 13 март 2020 г.) обяви извънредно положение на територията на страната. Поводът е разпространяваща се пандемия от COVID-19. Срокът на извънредното положение е от 13 март до 13 април 2020. Със същото решение Народното събрание е възложило на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
1.2. Със заповед на № РД-01-124 от 13 март 2020 г., издадена на основание на чл. 63 от Закона за здравето, министърът на здравеопазването въвежда противоепидимични мерки на територията на цялата страна до 29 март 2020 г. Съобразно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето при възникнала извънредна епидимична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидимични мерки на територията на цялата страна или на отделен регион. По своята същност и съдържание заповедта на министъра на здравеопазването представлява подзаконов нормативен акт, който подлежи на обнародване.
Същата заповед не е обнародвана и практически и не би могла да има правно действие. Заповедта на министъра на здравеопазването е подзаконов нормативен акт, защото съдържа правни норми отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
1.3. На 15 март 2020 Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет взе решение с цел превенция и ограничаване на разпространението на COVID-19 да се преустанови разглеждането на наказателни, граждански, търговски и административни дела от 16 март до 13 април 2020 г.
Съгласно въпросното решение ще се разглеждат само: делата по чл.64 и чл.65 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл.270 от НПК; делата по чл.66 от НПК; делата по чл.67 от НПК; делата по чл.69 от НПК; делата по чл.70 от НПК; мерките по чл.72 и чл. 73 от НПК; разпит на обвиняем пред съдия по чл.222 от НПК; разпит на свидетел пред съдия по чл.223 от НПК; делата по чл.427 от НПК; делата по Раздел II от Закона за здравето; дела по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест по искания на задържания или предаване на лица; дела по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода; дела по чл.7 от Указа за борба с дребното хулиганство; дела по чл.355 от НК; Процесуалните действия по реда на чл.146, чл. 158, чл.161, чл.164, чл.165, всички по НПК; делата, образувани по искания по Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 159а от НПК, ела за упражняване на родителски права само относно привременни мерки; дела по Закона за защита от домашно насилие, само относно заповед за незабавна защита или изменение на същата, както и в случаите на отхвърляне на молбата за защита; разрешения за теглене на суми от детски влогове; делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск; делата за обезпечаване на доказателства; искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и чл. 19, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за Търговския регистър, във връзка с чл. 536 от ГПК; делата по чл.60 и чл.166 от Административнопроцесуалния кодекс; делата по чл.75 и чл.157 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; делата по чл.72 от Закона за Министерството на вътрешните работи;. делата за допускане на обезпечение по бъдещ и висящ иск; делата за обезпечаване на доказателства.
Със същото решение Съдийската колегия на ВСС е решила да се преустанови връчването на призовки, съобщения и съдебни книжа по всички дела, с изключение на тези, посочени по-горе, за периода на обявеното извънредно положение – 16 март – 13 април 2020 г., включително. Подаването на всякакъв вид документи се извършва по пощата или по електронен път на съответния съд.
2. Под вх. № 054-01-24 от 16 март 2020 г. е внесен Законопроект за мерките по време на извънредно положение, обявено с решение от 13.03.2020 на Народното събрание.
Той страда от правни недъзи, които свидетелстват за проявена крайна правна некомпетентност и неграмотност. Без да претендирам за изчерпателност ще посоча голяма част от тях и се надявам в правната комисия на Народното събрание нещата да се регулират, съобразно действащото законодателство.
2. 1. В предварителната оценка за въздействие на законопроекта, раздeл V, e предвидено, че законопроектът предвижда промени в Закона за акцизите и данъчните складове и закона за тютюна, тютюневите изделия. В коментирания законопроект, изобщо промени в горните закони не са предвидени. Очевидно е, че предварителни оценки се правят по системата copy-paste (копиране-вмъкване).
2.2. В чл. 2, ал. 1 от законопроекта са въведени редица противоепидемични мерки. Някои от тях са разумни, други биха причинили сериозни правни проблеми.
2. 3. В чл.2, ал. 2, т. 7 от законопроекта е предвидено, че се забраняват командировките в чужбина, същевременно в т.9 са разрешени планираните пътувания в чужбина при сключена медицинска застраховка. Командировките в чужбина следва да бъдат разрешени, като се изключат държави с повишена опасност от зараза с COVID 19- Китай, Италия и други. Следва да отбележим, че правото на труд може да бъде ограничавано, но гражданите не могат да бъдат лишавани от правото на труд, гарантиращо им издръжка и доход за съществуване.
2. 4. В чл., ал.2, т. 8 от законопроекта се забраняват свижданията в местата за лишаване на свобода и в арестите. Подобна мярка е крайна и вероятно ще доведе до бунтове (Италия) и загуба на човешки животи. Следва да се осигурят достъп и свиждане по ред и начин, който да гарантира, че се спазват противоепидемичните правила.
2. 5. Чл.3 от законопроекта, предвиждащ прекратяване на всички процесуални срокове по дела. Тук чл. 3 следва да се съгласува с решението на Съдийската колегия на ВСС и текстът да бъде „спират всички процесуални срокове…“.
2. 6. Чл. 4, ал. 1 от законопроекта, предвиждащ прекратяване на обявените процедури по публична продан и въвод във владение, следва думата „прекратяване“ да се замени със „спиране“. Прекратяването би могло да доведе до неблагоприятни последици за кредитора, вкл. разпоредителни сделки с имущества на длъжника. За разлика от спирането, при прекратяването следва отново да се извършват съответните действия, което създава правна несигурност.
2.7. Чл. 7 от законопроекта предоставя на управляващите органи на европейските структурни и инвестиционни фондове, редица привилегии, които считам за недопустими. Чл. 7 следва внимателно да се прецизира, защото разпореждане с публични средства от Европейския съюз без ясни правила би могло да доведе до корупционни практики и облагодетелстване на определени лица.
Едностранно изменяне на договори би могло да се извършва само в предвидените от европейското законодателство случаи. Препращане към Регламент 2018/1046, който все пак има пряко приложение, не следва да се извършва със закон. Отпускане на средства от европейските фондове по преценка, при опростени правила, вкл. без покана за набиране на предложения, е явно узаконяване на лоши и корупционни практики, които вероятно ще доведат да замразяване на средствата от структурните и инвестиционните фондове на Европейския съюз, в този тежък момент. Горното се отнася и за увеличение на общия ресурс по операциите над одобрените от комитета за наблюдение по схемите. Считам, че мерките по чл. 7 от законопроекта противоречат на Европейското законодателство и следва да се предприемат мерки, единствено, при спазване на същото.
Снимка: Веселин Боришев
