Експертиза ще решава как е станал течът на данни от НАП
Eксперт от Техническия университет (ТУ) в София ще има решаваща роля в делото за безпрецедентната глоба от 5,1 млн. лева, наложена на Националната агенция за приходите (НАП), заради изтичането на лични данни на над 6 милиона българи, съобщава lex.bg.
Съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд (СРС) прецени, че са нужни специални научни познания, за да може да реши дали НАП е виновна за теча и дали е можела ли да го предотврати.
Глобата беше постановена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на 29 август 2019 г. с мотив, че НАП не е приложила подходящи технически и организационни мерки, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп до системите ѝ и са разпространени незаконно имена, ЕГН, адреси, имейли, телефони, данни от годишни данъчни декларации, от справки за изплатени доходи, от осигурителни декларации, за здравноосигурителни вноски. КЗЛД установи, че от теча са засегнати общо 6 074 140 души, от които близо 2 млн. вече са починали.
От НАП обжалваха санкцията, като основният им аргумент е, че изтичането на данните е станало в резултат на престъпление срещу агенцията. Днес от НАП изложиха съображенията си в 31 точки, като изтъкнаха, че в наказателното постановление липсва дата и място, на които е осъществен достъп до данните. Според тях наказателното постановление е вътрешно противоречиво и неясно, изпълнено с общи констатации, а за размера на глобата не са изложени мотиви. Юрисконсултите на агенцията подчертаха, че комисията е казала само, че глобата от 5,1 млн. лева е около минимума, което пък ограничавало възможността за защита. От НАП изтъкнаха като недопустими и публичните изказвания на комисията, непосредствено след разкритието за теча на данни.
Съдия Павлов реши, че на всички технически въпроси може да отговори вещо лице, определено от ректора на ТУ, което по възможност да има и достъп до класифицирана информация.
Експертът трябва да отговори по какъв начин е осъществен нерегламентираният достъп до масивите на НАП, кога е станало това и какви са причините. Съдът поиска вещото лице да каже и какви мерки са могли да бъдат предприети от НАП, за да не бъде допускан пробив – инсталиране и обновяване на софтуер, набавяне на необходим хардуер, обучения на служители и т.н. В заключение съдът поиска от вещото лице становище дали изобщо е било възможно да се вземат мерки за предотвратяване на пробива в системите. Съдия Павлов отхвърли обаче искането на КЗЛД по делото да бъдат разпитани като свидетели съставителите на акта на НАП.
Експертът трябва да е готов със заключение до следващото заседание, което е насрочено за 11 май 2020 г. За да може той да изготви експертизата, съдът поиска от Специализираната прокуратура да му предостави материалите по разследването, което още не е приключило. За атаката обвинение в тероризъм и образуване и ръководене на престъпна група с користна цел получиха собственикът на „Тад груп“ Иван Тодоров, служителят във фирмата Кристиян Бойков и търговският директор Георги Янков.
Делото за глобата на НАП започна едва днес, тъй като трима съдии се отведоха от него, защото също са засегнати от теча на данни.
