Двойни заплати, тройно метро, наполовина намалена безработица и 2/3 - бездомните кучета в София за 10 г.
Денят на София 17 септември ни накара да се обърнем към данните на националната статистика, за да видим как се е променил градът ни за 10 години, през които страната и светът преминаха през най-тежката икономическа и финансова криза за всички времена. Оказва се, че докато България расте средно с 3% годишно, столицата има 7% нарастване на БВП. Тя дава 40% от брутния продукт на България с под 20% от населението. Софиянецът произвежда 30 295 лв. срещу 14 280, изработени от средния българин.
Затова средната заплата в София се е удвоила за 10 г. – от 826 лв. през 2009 г. до 1729 лв. днес. Бедността в столицата е почти 3 пъти по-ниска от средната за България – 8,8% срещу 22%.
Безработицата е спаднала двойно и е 2,5 пъти по-ниска от средната за държавата: от 3,9% на 2 на сто за десетилетие. За страната тя е 5,3%.
В резултат на мощните инвестиции в образование на общината – те са второто разходно перо в бюджета на града й след инфраструктурата, за 8-те години от 2011 г. до 2019 г. процентът на висшистите в София е скочил от 40 на 51 на сто.
От 356 млн. на 633 млн. лв. или 78% е увеличението в инвестиционната програма на София, която е най-големият вложител в България след кабинета. Таочно толкова – 78% е скокът и на бюджета на града – от 983 млн.лв. на рекордните 1 750 743 000 лв., посочва в книгата си София расте на база публичните данни Иван Карапанчев.
Всичко това се дължи и на привлечените евросредства. Там ръстът е невероятните 15 ПЪТИ (1500%). До 2009 г. София е привлякла 309 млн.лв., а до 1 септември тази година 4 785 000 000 лв.
Европарите са важно перо при реализацията на метрото, което днес е почти три пъти по-дълго, отколкото преди 10 години – 48 км срещу 18 км, 43 срещу 14 станции.
Още по-голяма е революцията при подновяването на градския транспорт, - 93% при тролеите, от 19 на 6 години средна възраст при автобусите, отново с помощта и на европейското финансиране.
Благодарение на това, вредните емисии на градския транспорт днес са 2,5 пъти по-ниски, отколкото преди 10 години. Грижата за чистия въздух накара общината да засади нови 65 000 дървета и да присъедини 1 260 000 кв.м гори. За първи път от 40 години София има и нов парк – Възраждане. Към него се довършва общински аквапарк. Реновирани са 28 съществуващи парка и градини.
Видим резултат е и намаляването на броя на бездомните кучета от 10000 преди 10 г. до 3589, които биха могли да бъдат пъти по-малко, ако околните общини не продължаваха да „изхвърлят”, вместо да се погрижат за безстопанствените животни на тяхна територия.
Впечатляващи са и ръстовете в културата. Двойно повече са фестивалите, посещенията на библиотеки. 86,4% от културните събития и индустрии са съсредоточени в София – нищо, че Пловдив се води европейска столица на културата. Те дават 3,3 млрд.лв. в икономиката на града, ангажират 33 000 работещи и непрекъснато растат.
Както растат и посещенията на театрални спектакли – почти двойно – от 577 хил. на 907 000 за 10 години. 48% нарастват визитите на софийските музеи.
Това не е чудно, като се има предвид, че градът посреща132,5% повече чуждестранни туристи, отколкото преди 10 години. При това, за разлика от държавата, София спазва световните стандарти и отчита само пренощувалите в категоризирани места за настаняване. Заедно с преспиващите в над 5000 квартири, давани чрез е-системите за резервации, общият брой на туристите за м.г. е 1,5 млн.души. 141% пък е бумът в броя на направените от чужденци нощувки. Те са донесли 169 670 233 лв. на столичните хотели, а отделно гостите са направили разходи за храна, пиене и допълнителни услуги, пазарували са и така са завъртели милиарди за софийския бизнес.
