Възрастните софиянци живеят в центъра, висшистите – в периферията
Четиридесет и един процента от столичаните живеят в панелни блокове, показва прочуване на демографията на София, проведено от „Визия за София”. Две са поръчаните изследвания за градската среда – за пешеходната свързаност на града и за концентрацията на сгради и хора в столицата.
Най-висока е средната възраст на столичаните в и около центъра на града, най-ниска – в кварталите с преобладаващо ромско население. Повече от 50% от хората с висше образование избират да живеят на юг от центъра. Концентрацията на населението е най-висока в комплексите „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Овча купел“, „Дружба“, „Гоце Делчев“, „Студентски град“, „Слатина“, кварталите в район „Подуяне” и в централната градска част. Висока гъстота на населението имат и териториите между булевардите „Цар Борис III“, „България“, „Околовръстно шосе“.
Бизнес сградите са разположени основно в централните и южни райони, в северната част на града е производството, южната е предпочитана за ново строителство. Части от най-многолюдните жилищни комплекси като „Люлин“, „Надежда“ и „Дружба“ имат по-малка разгъната застроена площ от квартали като „Гоце Делчев“, „Слатина“, „Редута“ и „Манастирски ливади“. Концентрацията на жители обаче е по-висока в първата група квартали. Панелни блокове обитават 452 485 жители на София. В „Манастирски ливади” и „Витоша” има голям брой необитаеми жилища.
Разделението по показател „възраст“ сочи, че най-много деца има в кварталите с предимно малцинствено население – „Филиповци”, „Факултета”, „Христо Ботев”. „Манастирски ливади“, „Драгалевци“ и териториите по протежението на бул. „Симеоновско шосе“ също имат сравнително по-младо население от останалите квартали в столицата. Възрастните хора (65+) са концентрирани в и около централната градска част. Населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години е по-хомогенно разпределено из града, но концентрацията е по-висока в периферията на София и най-големите жилищни комплекси като „Люлин“, „Младост“, „Надежда“, „Дружба“, „Овча Купел“ и Студентски град.
По отношение на образованието, резултатите показват, че повече от 50% от жителите с висше образование избират територии за живеене на юг и югоизток от центъра на града, както и по-отдалечените квартали като „Манастирски ливади“, „Бояна“, „Драгалевци“, както и „Младост“ и „Дружба“. Най-атрактивните квартали на жилищния пазар се намират до Южен парк, Борисовата градина, парк „Заимов” и полите на Витоша.
Кварталите с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование са „Филиповци“, „Факултета“ и „Христо Ботев“. Според „Визия за София” този факт, съчетан с отчетената висока концентрация на деца, предвещава „бъдеща сегрегация на обитаващото ги население”.
Пешеходна свързаност
По-малко от милион и половина жители има в столицата и в опит да се избегне трафик по и без това натоварените пътни възли в града, от „Визия за София” изследват на какво разстояние от местоживеенето на даден жител се намира детска градина, училище (с оглед на това, че повечето родители карат децата си на училище или детска градина с автомобил) или спирка на градския транспорт.
Според данните, 99,7% от жителите на столицата имат спирка на не повече от 12 минути пеша от домовете им – 89,4% от тях са на 400 метра. Близо 70% са в близост до детска градина на същото разстояние, а почти 50% са до училище. В отделни части от жилищни райони като „Люлин”, „Младост”, „Овча купел”, както и в жилищните комплекси „Западен парк” и „Гео Милев”, началните и основните училища са на пешеходно разстояние от над километър.
