Виктор Вълков, който свали Луканов
Романтичната бг представа е, че Андрей Луканов е свален от премиерския пост заради студентски протести. Истинската причина за падането на втория соцкабинет през 1990 г. е Виктор Вълков.
Наследник на баща си – едновременно британски, сръбски и опитал да бъде американски агент, натоварен от родните служби с тази неуспешна последна мисия, починалият на 6 юли играч разигра следната комбинация.
Позволи на стария коалиционен партньор на неговата партия БЗНС – БКП, с която управляваха заедно България 45 години, да го подкрепи за президент – тогава изборът се прави от Великото народно събрание, където земеделецът от центъра на София е шеф на групата на оранжевите. Докато червените трескаво се опитват да съберат 2/3 от гласовете, за да го направят държавен глава, той се договаря зад гърба им с лидера на СДС Жельо Желев синият шеф да заеме поста. И заедно с Виктор Вълков да конструират коалиционното синьо-червено-оранжево правителство, на което Андрей Луканов мечтае да бъде премиер.
Уж с тази идея се договарят с него да подаде оставка на своя еднопартиен кабинет, но не го включват дори и като член на новия, на който за премиер поставят безпартийния съдия Димитър Попов. Виктор Вълков става негово вице, а заедно с това взема и поста външен министър, на който наследява своя верен приятел от ДС генерал Любен Гоцев. Той е дипломат №1 във второто правителство на Луканов и със сигурност е участвал в заговора на Желев и Вълков срещу шефа си.
ДС побеждава червената аристокрация в шахматния мач за властта, който двете групи водят в продължение на 1 година след свалянето на Тодор Живков, като при това го прави с решаващата помощ на новопоявилата се демократична десница. Истинска ирония на съдбата.
Гоцев и Вълков ще се превърнат на тази база в легенди на прехода, известни с отборното си название „Клуб Монтерей” по името на близкия до домовете им ресторант на ул. Жолио Кюри в столичния квартал Изток.
Тандемът им успява в годината управление на правителството Попов – от края на 1990 до края на 1991 г. да раздаде немалко „куфарчета”, да назначи немалко бъдещи милионери и нищо чудно, че до смъртта си Виктор Вълков беше бордовик на Асет банк, определяна от Бойко Рашков като ”банка на СИК”, където дъщерята на Любен Гоцев също членуваше в борда.
Неочакваният край на тази история за 30-годишен политически и икономически триумф обаче беше грозен. По време на погребението на генерал Гоцев, на страницата на Вълков в социалните мрежи се появиха кадри, заснети в дома на земеделеца. На тях той беше заснет на инвалидна количка, по памперси, в безпомощно състояние.
Такива видеа се появиха още няколко пъти в мрежата в явно важни за някого моменти на развитие в политиката и бизнеса, явно за да покажат накъде отиват бащите на прехода у нас.
Сред които определено беше Виктор Вълков. Тръгнал в кариерата като служител в търговските мисии на България в чужбина, после отговорник за международната дейност на съуправляващата партия БЗНС, точно на 50 издигнал се до член на Постоянното присъствие – оранжевото Политбюро, от 1989 г. негов секретар, а от началото на 1990 г. и партиен лидер. След това шеф на фракция във Великото народно събрание, вицепремиер и външен министър в правителството на Попов, свързано с първоначалното натрупване на капитала.
При управлявалия 2 г. с мандата на ДПС кабинет на Беров, наричан Правителство на Мултигруп, при Виденов и в началото на Костов Вълков е 2 мандата посланик в Турция. При Царя, когато ДПС се връща във властта, и в началото на Тройната коалиция пък е посланик в Хърватия. Пенсионира се на 70-годишна възраст през 2006 г. След това е легендарен като един от двамата господари на Кръга Монтерей, който според медийната си слава има скритата политическа и икономическа власт в България, или поне голямо влияние.
