Как измамиха Живков след оставката му - няма гаранции в бг политиката
В продължение на вчерашния ни разказ за Операция Наследник, чието време за задействане Борисов като че ли изпусна, напомняме историята на Тодор Живков, когото многократно е посочвал за свой учител в този занаят. Още повече връзка между двамата лидери тези дни направи Жени Живкова в изненадваща своя поява по бТВ, което ни дава и "информационен повод". Фактите и обстоятелствата са любопитни, защото са поучителни и показват, че няма договорка, която не може да се наруши в българската политика, нито гаранции, които могат да се дадат, но да не се изпълнят. Историята е разказвана пред нас от сина му Владимир и присъства в писмен вид в мемоарите на тогавашния вицепремиер Георги Йорданов.
Неосигурил си наследник, пропуснал момента, вместо да разиграе, наистина да подаде оставка в края на 1988 г., Живков прави последен опит да напусне властта с гаранции на на заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 9 ноември 1989 г. Смята, че прави изпреварващ ход преди пленума на ЦК на БКП на следващия ден. Хвърля нова, този път истинска оставка и очаква гаранции - запазване на парадния при соца пост на председател на Държавния съвет на НРБ ( де факто президент на републиката), както и привилегиите си като обитаването на резиденцията в Банкя, която е негов дом - той няма собствено жилище. Доверява се на подчинените си, които му създават спокойствие и уж се съгласяват.
Защо на другия ден Тодор Живков гледа като изоглавен на популярните кадри, на които е като паднал от небето? Защото оставката му е поднесена пред пленума от тогавашния премиер Георги Атанасов като отказ и от двата поста, които заема - както на генерален секретар на ЦК на БКП, така и на председател на Държавния съвет на НРБ. Според протокола му е изказана "дълбока благодарност" от поелия и двете длъжности Петър Младенов, но той знае, че това е само прах в очите.
Живков разбира, че е измамен, след като 35 години е изигравал всички. Ударът е чутовен!
Нещата обаче не спират дотам. Точно седмица, след като е поискал и е получил от приемниците си във властта гаранции, на 16 ноември той научава от медиите, че е изключен не просто от управляващите органи на Партията, но и от самата нея. При това не сам, а с "обкръжението" му - малка част от управлявалия при соца елит, докато другата - сякаш няма нищо общо с цялата работа, остава на кормилото на властта.
В следващите дни, седмици и месеци мантрата "Тодор Живков и неговото обкръжение" става обяснението за всички беди - икономически, социални, етнически. Медиите засипват населението с всякакви верни и неверни разкрития "в тази посока".
Малко след новата 1990 година Живков е показан по телевизията как го вкарват в ареста за началото на прословутото Дело №1. По него, на шумен и предаван по телевизията съдебен процес, е обвинен, че е дал, при това не лично, но без ред апартамент на Аня Пенчева в Зона Б5, автомобил Рено на режисьора на филмите с нейно участие Време Разделно и за Хан Аспарух - Людмил Стайков и други подобни "престъпления" - все неща, за които хората на всичко отгоре са си платили.
Дали за него е утеха, че още през лятото на 1990 г. наследилия го Петър Младенов е свален с позор от поста на държавен глава - първия председател (президент) на Република България, а не минава много време и другият неизпълнил гаранцията за Живков - Анрей Луканов, също влиза в ареста? Дали му е утеха, че надживява Луканов, който е 27 години по-млад от него? Или е утеха за Живков оправдателното решение по неговото Дело №1, дошло малко преди да почине?
