ВСС плаща огромен наем на скандална фирма, свързана с властта
Kомпанията „ТРАНСЛАТ” АД, която е замесена в грандиозни скандали, се оказва предпочитан хазяин на Административния съд – София област. ВСС плаща за наем на имота цена, която е почти двойна на пазарната. Фирмата се е сдобила с апетитната сграда на „Съборна” 7 по съмнителен начин и е свързана с приближени на премиера Борисов, установи разследване на Биволъ.
Правосъдието пилее бюджета си
Предходният ВСС реши да продължи да наема за нуждите на съдебната власт шестте етажа от сградата на улица „Съборна”, номер 7 в София, които са собственост на „ТРАНСЛАТ” АД. Там се помещават Административен съд – София област, магистрати от градската и окръжната прокуратури на София и дирекции на Висш съдебен съвет.
За пръв път сградата е наета за нуждите на съдебната власт преди 12 години. Миглена Тачева, тогава правосъден министър, сключва договор 15-00-566 с „ТРАНСЛАТ” АД на 15 октомври 2007. Тя се ангажира ведомството й да плаща по 16 евро на квадрат в следващите две години. Според статистиката в този период средната за района цена е 11.38 евро за квадратен метър наемна площ. Това определено не прави договора изгоден за държавата. През годините към него има 6 анекса по описа на правосъдното ведомство.
С промените в Закона за съдебната власт от април 2016 година, Пленумът на ВСС започна да се разпорежда с имотите на съдилищата и прокуратурата. При изтичането на договора от 2007 година именно той трябваше да прецени дали ще продължи да наема въпросната сграда. С протокол № 14 от 6 март 2017 г. комисия „Управление на собствеността” на Висшия съдебен съвет предлага на Пленума да упълномощи Димитър Узунов – представляващ съвета, да сключи сделка с „ТРАНСЛАТ”. Така е подписан договор 4637 от 30 март същата година, с който се наема сградата до 2020 година.
Цената се запазва в размер на 32 394,20 евро. без ДДС, месечно. След начисляване на данъка сумата нараства до над 76 000 лв. месечно Така фирмата получава по над 900 000 лева на година, за да подслони в сградата си 8–те съдебни състава на Административен съд София област (АССО) и малко прокурори. За всяко от 91-те работни места на магистрати наемът излиза по над 10 000 лв. за година.
Още през 2015 година, преди сключването на сделката между ВСС и „ТРАНСЛАТ” АД, по инициатива на предишния правосъден министър Христо Иванов, бившият председател на Софийския районен съд (СРС) Методи Лалов се анагажира да намери място за 8 – те състава на АССО. Екипът на Иванов намира, че договорът за сградата на ул. „Съборна“ е меко казано неизгоден и мисли за неговото разтрогване. На официално запитване на правосъдното ведомство съдия Лалов отговаря, че в сграда на бул. „Цар Борис III“ номер 54 (сградата, която се ползва и от търговското, и гражданското отделения на съда) са налице свободни помещения, в които могат да бъдат настанени магистратите и администрацията на АССО – общо 37 щатни бройки.
Съдията подчертава, че приемането на 12-те щатни бройки от Софийската градска прокуратура и 42 – те от Софийската окръжна прокуратура – общи 54 щатни бройки, които също се помещават на „Съборна“ 7 ще доведе до „значителни трудности при функционирането на СРС“. Без проблем обаче те можели да бъдат настанени в съдебната сграда на бул. „Патриарх Евтимий“ номер 2, където по това време се съхранява единствено инвентар на съда.
Въпреки наличното пространство и възможността трите звена на съдебната власт да бъдат сместени, дори поне временно, в други сгради, ВСС не го прави. Съветът решава да плаща по над 10 000 лв. наем за година, за всяко от 91 работни места, помещаващи се на „Съборна“ 7. Без съмнение този факт за пореден път доказва, че освен бавно и неефективно, правосъдието у нас е и твърде скъпо!
Освен пример за лошо управление, юристите от Антикорупционния фонд откриват в тази ситуация и сериозни маркери за корупция. В края на миналата година те изпращат запитване по Закона за достъп до обществена информация до ВСС. „Правителството на съдебната власт“ им отговаря твърде формално. Без особен успех експертите на фонда се опитват да разберат чрез каква процедура е избрана за наемане именно тази сграда. Не става ясно имало ли е алтернативни предложения за други имоти.
От ВСС не постъпва информация и кое е длъжностното лице е направило предложението да бъде избрана „сочената сграда“ и кой е взел решението за наемането й. „Кадровиците“ отговарят, че има проект за реновирането на сградата на булевард „Драган Цанков“ номер 6 (бившата сграда на районния съд) до пазара на „Римската стена“.
От ВСС не оспорват, че според справка в портала imoti.net, средната наемна цена за квадрат в района на ул. Съборна е 7,89 евро на квадрат, а те плащат по 13,50 на „ТРАНСЛАТ” АД.
Съвета се мотивира с липсата на друга сграда, която да отговаря на нуждите на съда и прокуратурата. Това обаче е много спорна теза, защото липсват ясни критерии по които е избрана сградата. Пак според данните, предоставени от ВСС, става ясно, че ттой е наел на улица „Съборна“ имот с разгърната площ от 2399 квадратни метра. Простата сметка сочи, че всеки работещ в сградата магистрат или администратор разполага с над 26 квадратни метра пространство. Дори като се има предвид, че в това пространство влизат няколкото съдебни зали, то си остава крайно неефективно използвано. Липсата на свободни места за паркиране в района и дебнещите служители на „Градска мобилност“ правят локацията още по–неприятна за ползвателите на административното правосъдие. Всеки обективен анализа би достигнал до извода, че сградата далеч не е подходяща да подслони АССО. На ВСС обаче тези аспекти му убягват.
От „Съборна“ до Царските конюшни
Кой стой зад „ТРАНСЛАТ” АД? Може би отговорът на този въпрос е повече от задоволително обяснение за решението на ВСС да продължи да наема собствеността му. Компанията е 80% собственост на Янко Димитров Иванов. 20% е собственост на „ВРАЦА КОМЕРС“. Иванов набра популярност в последните 2 – 3 години. До януари 2005 г. той е председател на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка. Чрез различни свои компании успя да развие печеливши инициативи, често при смущаващи обстоятелства.
През 2016 г. името му нашумя след придобиването на поредната част от „Царските конюшни“. 8 – те декара в центъра на София провокираха през годините интереса на много предприемачи. Иванов обаче е онзи, който успя да се сдобие с тях, при това на нищожна цена.
И ортак на „Буда“
Сградата на ул. „Съборна“ 7 също е повод за скандали, както в миналото, така и днес. До 2005 – а година тя е била в активите на „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ ООД. Продажбата й се случва дни преди края на правителството на Симеон Сакскобургготски. Купува я „АЛИНЕКС“ ЕООД. Сделката е изповядана под данъчната оценка на сградата от над 1 883 000 лв. „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ ООД я продава за 1 100 000 лв. За продавачът се разписва Христо Михайлов Михайлов, а за „АЛИНЕКС“ ЕООД – Алипи Петров Алипиев.
Според експерти, към онзи момент продажната стойност на сградата е била около 5 млн. евро или десет пъти по-висока. Публикация на Дневник твърди, че заради нереалната оценка на сградата Агенцията за приватизация е отнела лиценза на тримата оценители на обекта. Към 2008 година, когато „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ ООД е продадена на търг, все още се води разследване по продажбата на сградата. Изданието се позовава на източници, които твърдят, че сделката с имота е станала със съгласието на икономическото министерство.
Името на купувача Алипи Петров Алипиев изплува в „Швейцарския доклад“ за криминалното минало на Бойко Борисов. Същият Борисов, който днес е министър председател на Република България. Там той е описан със следните думи:
– Алипи АЛИПИЕВ, управител на ПРАХАЙМ ООД, Червен бряг. Бивш служител на тайните служби (б.ред. ПГУ-ДС). Има данни, че е имал интимна връзка с Цветелина БОРИСЛАВОВА. Поканен от БОРИСЛАВОВА в управлението на СИБАНК, но напуснал през м. септември 2002 г. По негови твърдения напуснал заради натиск от страна на Цветелина БОРИСЛАВОВА да разреши необезпечен кредит на частна фирма (предполагаемо свързана с БОРИСЛАВОВА).
Всъщност става дума не за „Прахайм“, която е регистрирана от Бойко Борисов и съдружници през 1997 г. в Червен Бряг, а за „Праймхим“, със съдружници „Прайм инвестмънт тръст“ и Цветелина Бориславова. Според публикация в Капитал от 1996 г.„Прайм инвестмънт тръст“ е холдинг, който контролира ТСБанк.
Алипи Петров Алипиев наистина се свързва със СИБанк , когато тя се управлява от Цветелина Бориславова. Публикация на в. „Банкер“ от 2002 година съобщава, че надзорният съвет на СИБанк е изпратил в БНБ документите на Станислав Иванов Дерлипански, Алипи Петров Алипиев, Антон Николаев Андонов и Васил Стефанов Симов с молба да им бъдат издадени сертификати за членове на управителния съвет на кредитната институция. Те са поканени от тогава новата председателка на надзорния съвет Цветелина Бориславова. Алипиев е представен като бивш служител на ТСБанк. След като напуска банката, за известно време той е финансов директор на „Химко“ – Враца. Имал е работни отношения с Корпоративна Търговска Банка и Министерството на финансите. Участва и в бизнес структурите около „СиЕсАйЕф“, свързвани с Бориславова. Той е проверяван три пъти от КОМДОС, но не е разкрит като агент на ДС, което обаче не означава, че не е бил такъв.
След като придобива сградата на ул. „Съборна“ 7, Алипиев я апортира в „ТРАНСЛАТ” АД. Фирмата „АЛИНЕКС“ ЕООД става „АПА ТРЕЙНДИНГ“, а адресът й се мести от 7 -ми километър на столичното „Цариградско шосе“, във Враца на ул. Шипка 1. В края на 2006 година фирмата прекратява дейността си.
Потърсен за коментар от Биволъ Янко Иванов обясни, че никога не е бил съдружник с Алипиев. Но чрез апортирането на сградата Алипиев си покрил задължени, които имал към него.
Като акционер в „ТРАНСЛАТ” АД освен Янко Иванов и „АЛИНЕКС“ ЕООД/„АПА ТРЕЙНДИНГ“ присъства и софийското дружество „ТРАНСКОМПЛЕКТ“ ЕАД. То днес се казва „ВРАЦА КОМЕРС“ ЕАД и е базирано в северозападния град. Във врачанската компания Янко Иванов участва през трети фирми.
Прави впечатление, че „ВРАЦА КОМЕРС“ ЕАД участва в консорциума „ВЕЛГРАФ-ГРУП“, който в управляван от Богдан Угърчински. Там врачанската компания си партнира с „ВОДСТРОЙ 98“, „ХИДРОСТРОЙ“ и други близки до властта компании, свръзвани и с депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски.
След 2007 година, като акционер в „ТРАНСЛАТ” АД се появява „ИН ГРУП“ АД – копания управлявана отново от Иванов. И двете компании са регистрирани на един и същи адрес в София – булевард Драган Цанков 35. На този адрес е посочена и адвокатската кантора на Стоян Статев Стоянов. Той също присъства в борда на двете компании, както и в този на „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА“ АД.
До 2010 година Стоян Статев Стоянов е адвокат в сливенската адвокатска колегия. Сочен е за един от създателите на „МЕЛ ИНВЕСТ“. Вероятно „Сливенската връзка“ не е без значение. Преди да стане кмет на Сливен Стефан Николов Радев също участва в бордовете на „ИН ГРУП“ и „МЕДИЦИНСКА ТЕХНИКА“.
„МЕЛ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“ АД се доказа, като ковачница на кадри при Управлението на ГЕРБ. След Десислава Танева, която оглави аграрното ведомство при предния кабинет на Борисов, възход преживя и Георги Чолаков. Днешният председател на Върховния административен съд работи като адвокат в Сливен между 1995 и 2007 година и обслужва юридически холдинга. Към тях се присъединява и Стефан Радев. Бившият експерт – счетоводител се издигна до кмет на Сливен. Преди да напусне бордовете, той е свързан със Стоян Стоянов и Янко Иванов в няколко компании. Включително и в „ЕВРОТРАНСБИЛД“ ЕООД. Същата, която придоби терените на „Царските конюшни“. При такава звездна конфигурация в борда на „ТРАНСЛАТ” АД не е чудно, че ВСС не успява да намери по–подходяща сграда, за да подслони Административен Съд – София Област. Нищо, че предложения не липсват. Но с двойно завишения наем, изпомпван от бюджета на съдебната власт, бившия ВСС прави реверанс едновременно към ГЕРБ и към „МЕЛ ИНВЕСТ ХОЛДИНГ“….
Бизнес по балкански с ВСС
Сградата на „Съборна“ 7 е еманация на олигархичния бизнес модел – Алипи Алипиев я придобива под данъчна оценка и близо 10 пъти по-евтино от пазарната и стойност. Плаща си с нея дълговете към Янко Иванов, който пък успява да я отдаде на почти двойна цена под наем на ВСС. Преди това той успешно е успявал да я отдава под наем при същите условия и на правосъдното ведомство.
Във всяка демократична държава всичко изредено по–горе би било достатъчно за оставка на ВСС вкупом и дори за преосмислянето на съществуването на този орган в подобен формат. Но случващото се около наемането на 6-те етажа от сградата на ул. Съборна е само част от скандала. Докато АССО правораздава там, а по–рано ВСС кадрува от този адрес, за магазините на партерния й етаж се води люта битка с всички средства. Съдебната сага е детайлно описана в публикации на 168 часа и бТВ.
През 1999 г. собственикът на „СИТИ МАРК“ – Христо Киров сключва сделка със Столичната община и заменя 6 апартамента за 290 квадратни метра магазини на „Съборна“ 7. Доплаща и пари. Макар че сградата е строена за нуждите на „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“, държавата отстъпва партера на Столичната община още през 1963 г.
Огняр намерил случайно исковата молба в Никопол
През 2007 година обаче се оказва, че от 3 години „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ жали сделката. Но не в София, а в районния съд на Никопол. Тогавашния председател там е съдия Тодор Тихолов. Той твърди, че огняра на съда случайно е намерил на 13 септември 2007 г. искова молба, заведена на 12 март 2004 г от „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ в съда.
Защо и как искът е подаден в Никопол при условие, че имотът в идеалния център на София е загадка. Когато Тихолов намерил молбата образувал дело и го изпратил в София. Така започва процеса срещу „СИТИ МАРК“ за собствеността на партерния етаж на „Съборна“.
След скандалното начало Киров сезира Софийската градска прокуратура. Разследващите установяват, че молбата на „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ е вписана с „различен почерк“ в регистъра на съда в Никопол. Графологичната експертиза е категорична, че той не е на административния секретар или на друг служител в съда. Исковата молба е сместена между номерата 125 и 125. Под номер 125 – А. Това е единствения подобен номер в регистъра.
В постановлението си по случая от 2014 г. прокуратурата констатира, че при завеждането на исковата молба на „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“ е съставена неистинска съдебна документация. От държавното обвинение и подателите на сигнала подозират, че молбата е вписана със задна дата, за да се заобиколи 5 годишния срок на „придобивната давност“, който „бетонира“ покупката на „СИТИ МАРК“. Наказателно производство по случая обаче не започва, защото абсолютната давност на деянието е изтекла и извършителят си остава неизвестен.
Въпреки че прокуратурата счита, че има очевидна фалшификация при входирането на исковата молба на „БУЛГАРПЛОДЕКСПОРТ“, два състава на районния и градския съд в София се произнасят в тяхна полза. И те си вадят изпълнителен лист. Историята придоби публичност миналата година. В началото на декември 2017 г. Върховния касационен съд допуска жалбата на „СИТИ МАРК“, като в решението си, за разлика от предните два съдебни състава, отчита че гражданското дело е започнато с фалшификация. Днес се чака насрочване на делото и решението на ВКС по казуса.
Янко Иванов има публично обявен план да построи небостъргач на мястото на сградата, в която се помещава АССО. Това е повече от достатъчен мотив да опита да придобие партерния етаж на сградата по един или друг начин. Но не неговите хипотетични намерения, а поведението на ВСС е скандално.
Факт е, че приземният етаж на имота е процесен по дело с дръзки фалшификации. Шестте етажа на сградата над него са продадени по скандален начин на 11 % от пазарната си стойност. В момента се плаща почти двоен на средния за района наем за сградата.
Всичко това обаче не спира ВСС! С решението си кадровиците на съдебната власт дават „заявка“, че няма да се съобразяват с категории като правосъдие, морал и здрав разум. Можем само да гадаем какво точно ги е мотивирало да продължат да държат сградата на „Съборна“, но то не е продиктувано от гореизброените добродетели.
Източник: Биволь
