България държи първенството по неграмотност в ЕС
Като пишем, че образователният министър е за оставка, ето какво имаме предвид. България е сред държавите-членки на Европейския съюз, които заделят най-малко пари за образование, сочат данните на европейската статистическа служба Евростат, предаде БНР. През последните години страната ни е отделила средно 3.6 процента от брутния вътрешен продукт за образование, като най-висок е делът на средното образование. През последната година общите разходи на държавите-членки на ЕС са възлизали на 49.1% от БВП, от които 5.3% са били заделени за образование. Това се равнява на 347 милиарда евро.
Най-много средства са били заделени за средно образование - 2% от БВП, а за предучилищно и начално образование - 1.7% от БВП. Като съотношение с БВП най-много средства за образование през 2011 година са заделили Исландия (7.9% от БВП), Дания (7.8% от БВП) и Кипър (7.2% от БВП). Образованието е имало най-голяма тежест в държавните разходи на Естония (16.9% от общите разходи), следвана от Исландия с 16.7%. В дъното след България се нареждат Словакия с 4% от БВП, Гърция и Румъния с 4.1% от БВП. В Германия и Италия държавните разходи за образование също са били под средното равнище, сочат данните на Евростат.
България е първа по неграмотност в ЕС. Според ЕК 41% от българските ученици не са напълно грамотни.
За 2012 г. по грамотност сме на 53-то място в света, далеч пред нас по определени критерии за грамотност са Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. Според доклад на ЕК по Конвергентната програма за 2012-2015 г. процентът на хората със зътруднения при четене у нас е бил най-високият в ЕС.
По официални данни 41% от лицата до 16 години у нас са неграмотни (за сравнение - във Финландия този процент е 8,1%).
От 2009 година Академика БГ организира Националната кампания „Бъди грамотен“. Идеята е да се утвърди грамотността като престижно умение.
Българският език е чужд за голяма част от българските ученици. По данни на Министерството на
образованието и науката вече над половината от учениците в 1-3 клас не са с майчин език български и срещат проблеми при усвояването му.
Интелигентността на нацията (National IQ Scores) също намалява. Българите дълги години гордо заемаха челни места по този критерий, а сега в списъка от 113 страни по интелигентност ние сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан и др. Един от причините за този факт е състоянието на образователната ни система. У нас отличниците в училище са 2,8%, докато във Финландия са 14,5%, т.е. близо пет пъти повече.
Цели 38% от българчетата не завършват започнатото си образование, а много въобще не са учили. Близо една трета от учениците, задължени по закон да се образоват, не ходят на училище. Неотдавна Регионалният инспекторът по образованието в Русе обяви, че от 29 000 ученици само около 20 000 посещават училище. Подобна, а някъде много по-драматична, е картината в почти всички региони на България.
Задълбочава се тенденцията да се увеличават разликите в образователната практика и в резултатите от нея между училищата в големите градове и малките селища, между училищата в София и училищата в провинцията като цяло.
Съществени разлики се отчитат и в резултатността на обучението при различните социални слоеве: по-добри резултати демонстрират ученици от богати семейства, докато децата на бедните се учат значително по-зле. Обучението в т. нар. елитни държавни училища със специален прием, издържани от бюджета, е много по-добро в сравнение с масовите училища.
Снимка: Дневник
