Бг бацилът, освен в киселото мляко, е във ваксината БЦЖ, която помага и срещу К19
Шефът на Европейското вирусологично сдружение проф. Джорджо Палу посочи, че собствените му изследвания са доказали , че ако някоя ваксина може да работи превантивно срещу коронавируса, това е БЦЖ. Какво е българското участие в нея ще разберете от една удивителна история?
Едва ли сте чували, че освен в киселото мляко, българският бацил се съдържа и във великия препарат. Невероятно, но факт! Ваксината съдържа български бацил (туберкулозен бактерий на Калмет и Герен). Оттам идва и съкращението БЦЖ - Bacillus of Calmette and Guerin.
Но не само нашият бацил, а и една българка имат принос за ваксината. Едва ли сте чували за д-р Сребра Родопска. Тя е човекът, който свързва страната ни с едно от най-гениалните изобретения на медицинската наука, благодарение на масовата ваксинация с което по време на соца, имаме като народ поне някакъв щит срещу Ковид19. Сребра Родопска е родена на 17 април 1913 година в София. Сигурно не би се занимавала с медицина и с наука, ако малкият й брат не се беше разболял, а после и починал от заушка. Тази трагедия я кара да се захване с мисията да спасява човешки животи. След като се образова,
Родопска започва работа в това, което днес е Научноизследователският институт по епидемиология и микробиология. От който в тази пандемия не чуваме и не четем нищо по неизвестни причини, а вместо истинските учени по вирусология, говорят хирурзи и лекари по гъбичките.
През 1948 година дамата с име на планина заминава за Франция. Тя е заедно със съпруга си – специалиста по вътрешни болести проф. Ташо Ташев. Сребра продължава да се обучава като специализира не къде да е, а на най-престижното място, където се изследват вирусите - института Пастьор. Така участва в създаването на живата френска ваксина срещу туберкулоза. Пренася я в България и я адаптира, използвайки московския ваксинален субщам 374А.
Благодарение на нея ставаме втората страна в света, след Япония, въвела задължителното БЦЖ – ваксиниране. Това става през 1951 година, когато хиляди деца у нас страдат от туберколоза в гладните следвоенни времена. Благодарение на нея огромната част от тях са спасени, а тази болест на мизерията постепенно изчезва и днес сме изненадани, че поради влошаването на здравеопазването през последните 10 години имаме 151 жертви от нея. През 1956 г. нейният петилетен опит в потушаването на зловещото заболяване е отличен на световно равнище на международна научна конференция в Женева.
Родопска е толкова добра в това, което прави, че нейният челен опит, както се казва навремето, се възползват в 180 държави. От 1991 година българската лаборатория е сред едва трите в глобален мащаб, одобрени от Световната здравна организация за доставчик на УНИЦЕФ, което вече е резултат на създадената от нея национална школа в бранша.
