Поне 15 мин. прегръщане на ден и как се получава усещането за спокойствие от масажа
Какво да правим с времето в карантина
Поне 15 минути на ден трябва да посвещаваме на прегръщане на друг човек и да се усещаме прегърнати от него, като същият е ефектът, ако гушкаме домашния си любимец - това е формулата, която налагат за времената на изолация в коронакризата световните учени. Това е и нашият днешен лайфхак.
Последните изследвания, представени от най-авторитетния британски вестник Гардиън сочат, че хората имат естествена нужда да докосват и да бъдат докосвани.Това особено се подсилва от стреса и несигурността, която изпитват във времената на пандемия. Освен предаването на енергия, на топлина - даже най-буквално, ние изпитваме неосъзната физическа нужда да усещаме ароматите на други хора, особено когато са ни близки, допира на тъканите на дрехи, на коси. Това ни става навик още от първите ни дни на белия свят, когато допирът ни защитава от стреса на средата. Професорът по психодинамика в Юнивърсити колидж в Лондон Катерина Фотопулу обяснява: "Като същества изпитваме нужда от усещане за грижа, за да удовлетворим съществените нужди на нашето тяло". Именно по тази причина изолацията ни прави по-тревожни, по-раними, което по предвижданията на учените ще има и дълготрайни психологически последствия поне в следващите 3 години.
"Често имаме усещането за липса без да осъзнаваме, че става дума именна за докосване и това може да стане болезнено за хората, които живеят сами", анализира профл Франсис Макглоун от Университета Джон Мурс в Ливърпул, който е водещ в изследването на афективното докосване. "Усещането за самотност всъщност най-вече е свързано с липсата на докосване", добавя той.
"Докосването има огромно влияние върху физиологическото и психологическото ни благоденствие", казва професорът по еволюционна психология Робин Дънбар от Университета в Оксфорд. "Ние дори не осъзнаваме колко често докосваме близките си. То е тясно свързано с усещането ни, изразено дори словесно като докосване - кои са хората, на които "можем да поплачем на рамото". Според него това не е особено откритие - характерно е и за приматите, както сочат изследванията. И при тях се наблюдава т.нар. социално докосване, което вероятно свидетелства, че съществува приятелство. "Това е психологически уфер, дава ни усещане за щит срещу враждебния свят".
Британско проучване сред 40 000 души в 112 държави извежда трите задължителни определения, които всички, независимо от различните култури дават за прегръщането - то им носи топлина, обич и комфорт.
Дори онези, които не обичат да бъдат докосвани, изпитват недостиг на споделеност без него, особено при дълготрайна изолация.
"Докосването е модулатор против ефектите на стрес и болка, физическа или емоционална. Липсата му води до повишена тревожност, оттам страх и агресия", обяснява д-р Фотопулу.
"Получаването на повече допир с другите хора, ни кара да бъдем по-активни и по-бързо да се справяме в житейски ситуации като загуба на работа, като чисто физически успокоявайки стресовия кортизол".
Това е особено важно, тъй като количеството живеещи сами хора непрекъснато расте. Ако в Япония достига до 40% от възрастните, във Великобритания има невероятен скок от 16% само за последните 20 години.
Нервната система усеща и прави разлика между всякакво и нежно докосване, като веднага дава сигнал, когато го усети по кожата до мозъка, за да стабилизира стресовия му баланс. Как става? Невроните в кожата веднага подават електрически сигнали до отговорните за емоциите части на мозъка.
Защо точно прегръдката помага? Най-много от специалните посланици по темата, наричани в науката CT, имаме в зоната на раменете и гърба. Затова толкова благотворно ни се отразява и масажът.
Стимулацията на тези неврони стимулира отделянето на окситоцин и допамин, което директно влияе на нивата и ефекта на кортизола, който регулира настроението.
Изследване, публикувано през 2017 г. от екипа на Фотопулу доказва, че даже допирът с непознат ни помага срещу социалното изключване като усещане. Затова и галенето на куче например ни помага.
