Как Градус незаконно гледа норки, убива ги в газови камери и не плаща данъци с решаващото съдействие на НАП, БАБХ, МЗХГ, Прокуратурата и ТЕЦ на Ковачки?
„Собственикът на Градус е собственик и на най-голямата ферма за норки в с. Маджерито, с капацитет за отглеждане и умъртвяване на животни.
Отглежданите там норки са от вида "американска норка", която не е разрешена от нашето законодателство и е инвазивен вид за Европа. В отговор на внесената от нас жалба към Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което е издало разрешителното, ни отговарят че: "Предстои сформирането на работна група към МЗХ,която ЩЕ изготви проект за изменение и допълнение на Наредба 2/11.02.2009, с която ще се отстранят и някои неточности" - т.е американската норка да бъде разрешена за отглеждане, така че да не се допуска фермата за норки (на собствениците на Градус) да работи в противоречие на наредбата”, пише Гражданската инициатива за забрана добива на ценни кожи в България.
„Капацитетът на фермата в Маджерито е 128 хил. норки и обикновено е почти запълнен. Затварянето в клетка с площ 0.23 кв. метра му причинява сериозни физиологични и поведенчески разстройства.
Животните не намират облекчение и в смъртта. Те се умъртвяват по мъчителен начин – в портативни газови камери, в които се тъпчат по много животни наведнъж и газът се подава бавно. Убийството става пред очите на останалите животни.
Проверки като за свои хора
Как институциите позволяват всичко това? Отговорната агенция – БАБХ (б.р. миналия петък тя изкла ¼ млн. птици на основния конкурент на Градус по подозрение ) – не просто позволява, но твърди, че във фермите за норки в България се спазват изискванията за хуманно отношение към животните. С поразителна за родната администрация бързина, БАБХ и Областната дирекция по безопасност на храните – Стара Загора издават всички нужни протоколи, решения и разрешения, за да може бизнесът с ценни кожи да върви напред.
Така през юни 2017 г. по време на годишна рутинна проверка неволно е
установено разминаване между броя на животните, които се отглеждат в Маджерито и капацитетът на фермата според разрешителното, с което тя разполага. В положения срок, без никакви промени по клетки, халета и т.н., директорът на ОДБХ издава документ, че капацитетът на фермата за норки е точно такъв, какъвто трябва да бъде.
Като стана дума, въпросният собственик е твърде специален човек. Фермата за норки се притежава и управлява от братовчедите Ангел и Станислав, синове на братята Иван и Лука Ангелови. Бащите държат по 40.72% дял в Градус АД – водещ производител на пилешко месо и олио (с марка Бисер), с активи от 363 млн. лв.
Кожи за смет
Българите обичат пилешко и бизнесът на Ангелови се разраства внушително през годините. Проблемът е, че след като пилетата се заколят и разфасоват, остават отпадъци. Градус АД отдавна се чуди какво да прави със страничните животински продукти (СЖП) и през 2007 г. се сеща за най-икономичния вариант: да ги изсипва на депото за смет на Стара Загора. Всеки ден, десетки тонове.
След намесата на ветеринарно – санитарната служба, тази практика е спряна и са наложени глоби, но търсенето на евтино решение за справяне със СЖП не спира. Така през февруари 2014 г. край Маджерито, на 8 км от Стара Загора, са заселени първите визони. От гледна точка на свободния от морални скрупули бизнесмен, това е брилянтен ход: по информация на самия инвеститор, годишно норките ще поглъщат над 23 хил. тона СЖП, което ще спести внушителни разходи за инсинератори. А кожите на визоните ще са приятен бонус.
Според статистиката на Kopenhagen Fur, през 2017 г. кожата на визон е струвала средно 237 датски крони, или около 30 евро. Ако фермата произведе 100 хил. кожи годишно (някои норки се оставят живи за разплод), тя ще има 3 млн. евро приход.
Дупки във финансовите отчети
Фирмата, която формално управлява фермата за норки, е Фармпро ООД. Седалището й е в Птицекланица Градус, а имейлът й е gradus@gradusbg.com. Но все пак тя се води отделна фирма и разрешителните от БАБХ са издадени на нейно име. Според годишните финансови отчети, качени в Търговския регистър, от четири години тя работи на загуба, т.е. е внесла 0 лева корпоративен данък в държавния бюджет.
Освен това, към 2018 г. Фармпро ООД има 69 хил. лв. висящи задължения към персонала и 21 хил. лв. неплатени осигуровки. Тоест, тя не е коректна към своите 30 оперативни служители. Но това, което предстои да научите, е много по-голямо:
Според ГФО за 2018 г., Фармпро ООД има едва 3 хил. лв. приходи от продажби, а за предходната година продажбите са 171 хил. лв. Дейност има, но по някаква причина не се отчитат продажби, а увеличение на запасите от животни и готова продукция, които вече надхвърлят 20 млн. лв.
Само че световната статистика ясно показва, че от България ежегодно се изнасят сурови ценни кожи на стойност милиони. През 2018 г. от България са изнесени furskins, т.е. ценни кожи с косъм, на стойност 11.3 млн. долара. За 2017 г. износът на сурови кожи с косъм е 1.4 млн. долара.
Кой е реализирал този експорт на ценни кожи от България? Според регистрите на БАБХ в страната има само две ферми, които отглеждат дивеч за ценни кожи, като и двете са за американски норки. Едната, край Ямбол, е с капацитет 1000 животни, а другата – собственост на братовчедите Ангелови – е за 128 000 животни.
Тоест над 99% от производството на ценни кожи в България е концентрирано в с. Маджерито. Това е индустрия, кажи-речи, представлявана от една единствена фирма в страната.
Дали по примера на БАБХ, Националната агенция по приходите ще направи всичко възможно, за да не види „несъответствие“ в този факт?
Още един нюанс: през 2018 г. от България са изнесени за Дания сурови ценни кожи за 9.053 млн. USD и от Дания са внесени в България сурови ценни кожи за 9.055 млн. USD. За фиктивен внос – износ ли става дума, или за провалена сделка при аукцион?
През юли 2019 г. в Окръжната прокуратура в Сливен е получен сигнал, че край твърдишкото село Боров дол се изхвърлят огромни количества трупове на норки. Според кмета на общината, над 40 камиона с поне 120 тона мъртви животни са изсипани в открития рудник край селото.
Нито Прокуратурата, нито БАБХ дават подробности за ужасния случай.
Дали пък не се бавят от солидарност с фирма Мин Инвест ЕООД, концесионер на твърдишкия рудник?
Неин едноличен собственик е Георги Василев Илиев, който е също така управител на Траш Юнивърс ООД – фирма със седалище на площадката на Брикел в Гълъбово: ключов актив във Въглищната империя на Христо Ковачки.
В Нова Загора е инсталацията за биогаз, изгаряща торта от фермите за пилета на Градус, която от години трови живота на местните жители. Площадката на Брикел в Гълъбово е обвита от гъста мъгла”, пише bodil.bg.
Препечатано от публикация на 09.07.2020
