Защо София е градът на Дядо Коледа / Св. Никола, заедно с Бари и Созопол
Тази година станаха точно 1750 г. от рождението на Свети Никола, който в западната традиция е и Дядо Коледа. София е един от трите в цял свят, които могат да се нарекат Град на светеца, защото пазят частици от неговите останки, изнесени навремето от днешна Турция от италиански моряци. И, понеже другите градове са италианският Бари и нашият Созопол, София е единствената Столица на Дядо Коледа. За разлика от Бари и Созопол, нашият град е и посещаван като едновремешен турист от Свети Никола – тогава пътешествията са главно поклоннически, освен търговски. Той е сред събралите се на прочутия сердикийски събор през 4-ти век. Вероятно затова е и толкова популярен у нас. Голяма заслуга за това има бащата на цар Самуил – комит Никола, нещо като кмет и областен управител на града ни, където е роден и владетелят на България, сега приписван от Скопие в някаква „македонска история” под името СамОил.
Така че има логика да бъдем и една от много малкото столици, които запазиха коледния си базар в своето сърце – в Градската градина. Има логика и да го рекламираме, тъй като полетите в Европа в момента са с най-ниските си цени за всички времена, както и родният туризъм е в най-тежката си катастрофа – софийските хотели бележат до 5% заетост.
Даже в студа и сивотата на тази мрачна неделя, когато по стечение на обстоятелствата беше първият ден на адвента – навечерието на Коледа по западната традиция, а той все пак е немски, опашки се извиваха, за да наминат хората да си вземат нещо от него и после да излязат от зоната на къщичките, където пускат по 1-2 души, и да седнат в най-стария парк на България – още малко и ще стане на 150 години.
Базарът е буквално на стотина метра от най-известния софийски храм, посветен на Свети Николай. Така наречената Руска черква. В нейната крипта пък са останките на най-новия светец на православната църква Свети Серафим Софийски, на когото също тази година са 70 г. от смъртта.
Сигурно, понеже житейското му име също е Николай, защото е бил отдаден на София и на доброто, особено на болните, и е имал дарба да прогнозира с удивителна точност бъдещето – включително датата на смъртта си, той се прочува и като Чудотворец. Досущ като стария Св. Николай. На сбогуване завещава на хората, чийто духовен отец е бил, да му пишат. Така тръгва традицията, много подходяща за следване в тези предколедни дни на надежда след тъжна и трудна година, хората да минават през криптата с гроба на светеца и да му оставят бележки със своите надежди и най-съкровени желания. Има даже и книга със сбъднатите молитви от посланията, оставени до последния дом на духовника.
Също на стотина метра от Коледния базар в Градската градина е другата черква Св. Николай в сърцето на София. Малцина знаят, че в сегашния си вид тя е била построена при соца. Така се е преродила. Уникалната постройка от 4-ти век, която е била дворцов храм по времената на римските, византийските и българските владетели на София, посещавана от истинския Николай Чудотворец, е била разрушена при англо-американските бомбардировки през 1944 г. Понеже е съвсем малка, сгушена между хотел Рила и централния Кореком, свещите се палят навън.
Имаме и трети храм Св. Никола – Боянската черква от световното наследство на ЮНЕСКО, посветена на светеца и на лечителя Св. Пантелеймон. Интересно е да се каже, че и двата храма – до хотел Рила и в полите на Витоша, преживяват най-доброто си време по време на управлението на Севастократор Калоян и неговата жена Десислава, чиито ликове са световноизвестни заради първата реалистична живопис, изпреварила със 70 г. фреските на Джото в Падуа с шедьовъра му Целувката на Юда.
Антонио Иванов
