СТЕФАН СОФИЯНСКИ

Стефан Софиянски влиза в историята като кмета на София, пуснал първата линия на метрото. Независимо, че става въпрос само за няколко станции на подземната железница.
Той е роден на легендарната дата 7 ноември през 1951 г. Завършва ВИИ „Карл Маркс”, специалност „Статистика”. По времето на социализма е служител в Министерството на транспорта и Центъра за електронизация на строителството и строителната индустрия. След 1989 г. става виден член на СДС. Оглавява Комитета по пощи и далекосъобщения в администрацията на първия демократичен премиер Филип Димитров, дошъл на власт в резултат на изборите 2 в 1 – парламентарни и местни, на 13 октомври 1991 г. През 1993 г. Софиянски е отстранен от правителството на проф. Любен Беров, но започва партийна кариера като заместник-председател на СДС. Това му осигурява и номинацията за кмет на София от десницата за изборите през 1995 г., които печели срещу банкера Венцеслав Йосифов на втори тур на 12 ноември.
По време на първия мандат на Софиянски знаков е приемът, който оказва единствен от властта при първото посещение след близо половинвековно изгнание на цар Симеон II през 1996 г. По онова време новият държавен протокол поставя кмета на София на четвърта позиция по ранг след президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя на републиката.
Също по време на първия мандат на Софиянски се налага той да го прекъсне за малко повече от три месеца, защото от 12 февруари до 21 май 1997 г. оглавява второто служебно правителство на България. Причината кметът на София да поеме изпълнителната власт е отказът от втори мандат на БСП след оставката на премиера Жан Виденов. Той пада от поста в резултат на вълна от протести в цялата страна и катастрофалното икономическо положение на банковия и валутния пазар, което поражда хиперинфлация. За 98 дни правителството на Софиянски успява да овладее в голяма степен падането на лева и инфлацията и да подготви въвеждането на валутен борд с фиксиран курс на националната валута към марката 1:1. Голяма част от екипа, особено икономически, поради добрата си работа продължава да води ресорите си и в следващия кабинет на Иван Костов, който е формиран след разгромната победа на парламентарния вот от Обединените демократични сили.
Успешната дейност като министър – председател гарантира втория мандат на Стефан Софиянски като кмет на София на изборите през 1999 г. Въпреки че напуска СДС след загубата на парламентарните и непосредствено преди президентските избори през 2001 г., кметът успява да извоюва и трети мандат на местния вот през 2003 г. и така става един от най-дълго управлявалите града.
Сам прекъсва управлението си като се явява с коалицията около неговата партия Съюз на свободните демократи на парламентарните избори през 2005 г. На тях е избран за депутат. Той полага клетва и се отказва от кметството. От 2006 г. е евронаблюдател, а след влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и до първите у нас европейски избори през май същата година е евродепутат. След приключването на мандата му като народен представител през лятото на 2009 г. временно напуска политиката. Кандидатира се за четвърти път за кмет на София на местните избори през 2001 г., но неуспешно.
Като кмет на София Стефан Софиянски започва изработване на Общ устройствен план. За първи път след 1989 г. започва инвестиционна програма, за което помага и основаването на Общинска банка. Ремонтирани са и са реконструирани редица булеварди и улици в столицата, като: бул. „Хр. Ботев”, бул. „Сливница”, бул. „Ал. Малинов”, бул. „Константин Величков”, бул. „Акад. Ив. Гешов”, на чиято връзка с бул. „Цар Борис Трети” е изградено кръстовище на две нива, бул. Витоша”, ул. „Алабин” ,Пиротска” и др. Ремонтиран е и Предгаровият площад. Открита е новата автогара на столицата.
Както вече стана дума, въвежда се в експлоатация част от първия лъч на Столичното метро в участъка от ж.к. “Люлин” до центъра на града. Благодарение на това, над линията на подземната железница е посторен чисто новият булевард „Тодор Александров”. Паметникът на Ленин в края на булеварда откъм Ларгото е заменен с паметник на Света София. Редица интелектуалци обаче са на мнение, че скултурата на Георги Чапкънов е неподходяща заради езически и масонски символи, които откриват, както и заради някои неестетични художествени решения на автора. При строежа на метростанция „Сердика” са унищожени археологически ценности.
Завършени са пречиствателна станция за питейна вода – „Бистрица” и водопровод „Искър”. Изпълнена е рехабилитация на пречиствателната станция в Кубратово. Стартира изграждането и експлоатацията на сметището в Суходол, закупени са немски машини за сметопочистване и сметоизвозване. За нуждите на градския транспорт са доставени рециклирани автобуси „Мерцедес”, от Виена са взети трамваи втора ръка, а за Спешния медицински център – нови линейки. Ремонтирана и обновена е къпалнята “Мария Луиза”. Изпълняват се дейности за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания, което е нещо ново за София по онова време. Открит е първият асансьор за инвалиди в подлеза на „Орлов мост”, извършва се адаптация на тротоари при кръстовища за граждани с двигателни проблеми, рампи и асансьори в общинските сгради. Проблемите с бездомните кучета в София не са решени и те се множат като борят им надминава 10 000.
След провеждане на конкурс стартира проект за адаптация на Централната баня за музей на София „с активно присъствие на минералната вода”. Реконструиран е площад „Бански”. Ремонтирани и реставрирани са раннохристиянските храмове - базиликата „Св. София” и ротондата „Св. Георги”. След реконструкция и реставрация е отворен подлезът „Източна порта на Сердика” (между Министерския съвет и президентската администрация), пуснат е фонтанът пред него. На мястото на взривения през мандата на Софиянски мавзолей на Георги Димитров на централния площад на града и държавата са засадени т.нар. “Градини на ООН” – малки зелени площи. През 1997 г. започва осъществяване на проектите “Красива София” като част от програмата “Красива България”, като са обновени едни от най-красивите здания в столицата – паметници на културата като Военния клуб, сградата на БАН и др. Пл. “Славейков” е превърнат в книжен пазар и културно средище на открито, улица “Пиротска” е реновирана. Реконструирана е сградата на Гарнизонното стрелбище, където е открит новият Музей за национално и политическо помирение. След десетилетия на разруха и забрава отваря врати гробницата-паметник „Княз Александър І Батенберг” на бул. „Левски”. Открити са центрове за бездомни деца и деца с увреждания в кв. “Лозенец” и кв. “Люлин”.
Друга реконструкция обаче става повод за едно от поредицата дела, заведени срещу кмета Софиянски. Става въпрос за обновата на Централните хали и експлоатацията им от израелска фирма. Дело е заведено срещу него и заради взривяването на старата сграда на Столичната община, а впоследствие Градска библиотека и предоставянето на нейния терен на новия гранд-хотел „София”. Води се процес и за т.нар. „Милениум център”. По никое от делата кметът обаче не е осъден, което му дава основание да твърди, че е „единственият доказано некорумпиран политик в България”. Но пък временно е отстраняван от длъжност.