Ул. Патриарх Герман с единствения бг басейн-сърце, разделена от двете страни на чатал
Улица Патриарх Герман е една от най-странните в София. Защо? Свързващата Герман, сега разбирате откъде идва името на това село - квартал на София, и Кокаляне пътна артерия би било логично да "извира" от едноименния параклис Св. Патриарх Герман в Герман. да, ама не. Една от най-дългите улици в милионния град тръгва от Околовръстното шосе, заобикаля параклиса, като от него се разделя на чатал.
Единият "крачол" минава целия път около Панчаревското езеро от едната му страна, за да извие и да стигне до другия му Кокалянски бряг.Другият прелива като река с няколко протока - улиците с интересни наименования Медуница, Боне Хаджибонев, Бучето, Лозето, Звъница, Крайгорска, за да извие за пореден меандър и да свърши в нищото насред леса. За да се забавлява, общинският гений - кръстител е пресякъл два от ръкавите й, а и е опнал в една много малка нейна част като успоредна уличка на име Неразделна.
Улица Патриарх Герман си има една забележителност, извън урбанистичните подробности. И тя е нещо уникално в България, поне според създателите му. Това е басейн с форма на сърце.
По някаква странна причина и едва ли по замисъл на авторите на проекта, Герман е бил човек с голямо сърце, както личи по житието му - сърце, отдадено на Светата Православна църква. Не е ясно обаче по каква точно причина точно той - един византийски патриарх, е дал името на една от най-дългите улици в Столичната много голяма община и на един от нейните квартали - села в полите на планините (че наоколо те са много, не само Витоша).
Още по-интересното е, че този човек с двойно по-дълъг от обичайния за епохата му живот - цели 95 г., е патриарх на Византия по времето на първите й войни с България при основаването на нашата държава. Периодът на управлението му е от 668 до 685 г., точно по времето на Хан Аспарух, който побеждава тръгналите на жесток поход срещу него ромеи.
Иначе, във време, когато "импийчмънт" е една от думите на деня, интересно е да се знае, че назначен от император Анастасий Втори, именно Герман е човекът, който го уговаря да абдикира от престола в полза на Теодосий Трети. По ирония на съдбата, сваленият владетел забягва при нашия хан Тервел. Синът на основателя на държавата ни Аспарух го насърчава госта си да върне своята власт в Константинопол, като му дава за целта войска плюс 360 000 златни монети, ала той не успява. Когато се договаря с удържалия трона император Лъв Трети, Тервел му изпраща обратно съзаклятниците, които са искали да овладеят Византия, както в наше време политиците ни правят с други бегълци от същата географска дестинация.
