УЛ. 21-И ВЕК С НЯКОИ ПРЕКЪСВАНИЯ

В началото си и в своя край „това, което имаме като” улица 21-и век (както би рекъл Цветан Цветанов), пътната артерия има известни прекъсвания. В единия край е зеленина – в съседство навремето и съвсем неслучайно един бар се бе кръстил „на края на света”. Административно е Район Студентски. Дори там, където няма път, 21-и век се води улица и то така актуална – кръстена на цялото ни столетие. В другия край, до който се стига между върволица от блокчета и къщи – някои от тях цели резиденции като тази на индонезийското посолство например, това невероятно творение на пътнотранспортния общински гений и съответната архитектурна мисъл, образува нещо като ухо. Интересното е, че в три от неговите части – да ги определим като Изток, Север и Запад, то се води ул. 21-и век. Ала от едната страна, която свързва две от другите две, носи съвършено различно име – ул. Йозеф Валхард. Кой е пък този, ще попитате вие, след като и без друго ви объркахме достатъчно? Ами заместник на консула на Австро-Унгария в Букурещ по време на Руско-турската война. Дали и на секретарката им е кръстена някоя улица – не се наемаме да кажем, освен да припомним за пореден път, че на такива личности като Георги Калоянчев, Георги Черкелов, Тодор Колев, Емил Димитров и кой ли не още улици нямаме кръстени в София. По-тревожна обаче е прогнозата, която дава улица 21-и век за 21-и век – ще бъде объркан не само в началото, това вече и сами го изживяхме, ами и в края. С други думи: „Надежда всяка тука оставете”...