УЛ. ЛАВАНДУЛА С ПРЕКЪСВАНЕ ОТ УЛ.ЛИПОВ ЦВЯТ КРАЙ БИТАКА
В София-град улица Билка, в чест на нашето евролидерство по износ на лековити растения, няма, но в границите на много голямата Столична община все пак се намира. Насред село Мрамор, край неговата възлова пътна артерия, наречена естествено на Левски. Имена на билки обаче се намират сред названията на улици в София. Интересен е случаят с улица Лавандула.
Освен че е двойна – простира се и от двата бряга на река Владайска, тя е уникална градоустройствена. За малко – в рамките на един завой – ул. Лавандула изведнъж се нарича ул. Липов цвят (и той си е билка, нали е лековит чай, та и ухае из целия град баш през сезона на лавандулата през май - юни), ала после пак си става ул. Лавандула.
Оставете другото, ами до глухия си край при един автосервиз тя е успоредна на реката, а малко преди финиша, пресича себе си. В ролята на пресечка на ул. Лавандула, улица Лавандула има важната функция да обикаля Битака, тази позабравена софийска институция от 80-те години. И накрая, за да бъде истинска градоустройствена главоблъсканица, току се влива в своята успоредна ул. Жак Дюкло, която от своя страна е и пряка на ул. Лавандула, докато тече край река Владайска.
Апропо, именно Жан Дюкло играе ролята на край за ул. Липов цвят, вече спомената от нас по-горе, и ново начало за ул. Лавандула след прекъсването. Оригинални имена на пресечки личат и от другия бряг на вездесъщата ул. Лавандула, например ул. Есперанто – за който не знае, това е изкуствен международен език, който мнозина в България учеха и се опитваха да говорят при соца.
