FACEBOOK

УЛ. БОРИС ХРИСТОВ

Ако улица Русалка, която тръгва от Консерваторията, се казваше Борис Христов, щеше да бъде много по-логично – най-великият бас на света за всички времена, с когото може да се мери само Шаляпин, е особено актуален около Великден като възродител на църковнославянските песнопения. Сигурно не знаете, че през 1972 г., баш насред соца, дето уж гонел вярващите, Борис Христов е поканен специално от Италия и с тогавашния шеф на Балкантон – големия ни композитор Александър Йосифов решават да запишат бисери на този стил не къде да е, а точно в храм-паметника Александър Невски. Друго да не, но неговото изпълнение на Многая лета, заедно с хора на черквата и с камбаните й на финала, я е чувал всеки българин. Соц, не соц, тиражът на плочата само в България минава невероятните за страна със 7-милионно тогава население 500 000 плочи, а в Англия например продава толкова милиони бройки, че й дават златен статус. Многая лета дънеше на макс в много български домове за ЧНГ и ЧРД през соцепохата. Днес златната колекция песнопения я има на диск за 12 лв. без касова бележка на павилионите в преддверието на катедралата Александър Невски. Но нека да се върнем на ул. Борис Христов, запратена в Гео Милев. Добре, че една от преките й е Сирак Скитник – първият директор на Българското национално радио и то баш по времето, когато изгрява звездата на Борис Христов – хорист в Ал. Невски и другаде, спечелил царска стипендия да учи за оперен певец в Италия ,подновена от комунистическия премиер Георги Димитров след 09.09.1944 г. и останал да слави страната ни с изпълненията си в Скалата, Ковънт гардън и къде ли не още. Улицата на Христов е пресечена в единия си край и от ул. Проф. Георги Павлов, той пък бил ветеринар, за да се влее в другия си край в булеварда на името на поета Гео Милев.

Няма коментари към тази новина !

 
© sofia.media всички права запазени