УЛ. БЕТОВЕН: И ГЛУХА КАТО КОМПОЗИТОРА, ТА И С ПРАВОПИСНА ГРЕШКА
Поетичната душа на незнайния общински кръстител на улици понякога се отдава на черен хумор. Няма друго обяснение защо насред жк Гео Милев не просто е навряна улица Бетовен, ами на всичкото отгоре и е глуха. Също като композитора, на когото е кръстена. При това е двойно глуха, защото тя е пътна артерия, която е с формата на прав ъгъл. Глуха е и откъм пряката си ул. Трудолюбие, и откъм първо успоредната, а после – и тя пряка – ул. Едисон. Апропо, в родния правопис би следвало въпросната улица да се нарича БетХовен, както едноименната в Пловдив. Сигурно оправданието на кръстителя ще дойде откъм шопското наречие, където, както е известно няма хляб, а леб. Все пак „книжовността – таз сила нова” е добре да ни води – не само народа възродени, но и общинската администрация, смятаме ние. Иначе – като картинка мястото е чудесно – досами парка Гео Милев, с едни симпатични малки нови блокчета на по 2-3 ката, лишени от мутробарокови плеоназми, каквито личат по съседни улици – кулички, „холивудски” колонки по балконите и други „екстри”. Не би било зле да не завършваше в прашоляк и камИняк, както се казва по шопски, ала незнайният общински гений види се е кръстител, не асфалтител (ако позволите словотворчеството).
