КАЛ И БОГАТСКИ КЪЩИ НА УЛ. ВОЙНИШКО ВЪСТАНИЕ
Покрай всички глупости около 3 март, много впечатляваща беше онази за съвпадението на датата с „капитулацията на Русия пред България в Първата световна война”. Излизането на Русия от войната става след финансираната от Германия Октомврийска революция, след която – пак по немска воля, апропо, се появяват страните, които днес считаме за освободителки през 1878 г. Финландия, Украйна, Литва, Латвия и т.н.
А преди са си били части от Руската империя, та даже не се казват и така като нейни губерни. Още по-забавното е, че месеци по-късно всъщност Германия и България капитулират, а Русия е сред страните победителки във войната. Това струва коронота на българския цар Фердинанд, който е принуден да отстъпи престола на сина си Борис. Повод става Войнишкото въстание, когато сразената армия се обръща от фронта и тръгва направо към Двореца в София.
Пътьом се образува Радомирската република и, за да не бъде хванат по бели гащи, пада Царят, който ни е вкарал на грешната страна във войната. Той бяга във фамилните си имения, радвайки се и на българска, и на немска прещедра пенсия, докато народът му гладува. И така до смъртта си 30 години по-късно.
Но думата ни е за Войнишкото въстание, което е дало, също като Априлското, Преображенското и кой знае защо – Варшавското, име на софийска улица. Улица, която е досущ като България – кал и липса на настилка по „пътната артерия”, около която са построени прекрасни богаташки къщи на хълма на планината Люлин във вилния квартал на столицата Горна баня.
