Георги Софийски – 1 улица, 3 светци
Турците режат на ивици тялото и главата на най-новия от троицата, горят раните му, после мъртъв го обесват
Трима са светците, които носят името Георги Софийски. Заради това църквата ги е нарекла „Стари”, „Нови” и „Най-нови”. Общото помежду им е борбата срещу османския поробител чрез отстояването на православната християнска вяра. Това – за сведение на любителите на „османското присъствие” и на „съжителството”. Обща е и кръстената на всички тях улица Георги Софийски, която се наричаше така и по времето на соца. Това пък – за сведение на онези, които твърдят, че тогава светците били забранени.
Свети Георги Софийски Стари се чества тази събота – на 26 март. Той е легенда не само за нас, но и за целия православен свят, за което съдим по житието му, достигнало до нас от житието му, публикувано първо на гръцки език.
Георги се родил в София в началото на османското иго през 1407 г.Родителите му го кръщават, въпреки че онези години са сред най-свирепите периоди на робството. Въпреки че постъпва на османска военна служба, той не криел вярата си. Имал колега турчин, който не спирал да хули Исус Христос. На 30-годишния българин му кипнала кръвта. Не е ясно как се е саморазправил с османлията, но бил заловен от заптиетата, а след като не се поддал на заплахите им, бил жестоко измъчван. Понеже и това не сломило духа на българина, той
бил прободен с нож от турчулята, а после бил изгорен
Кладата била издигната на площада в тогавашната им столица Одрин (още не били превзели Константинопол – града, основан от друг светец – император Константин Велики Покръстител, прочут с фразата си, че София е неговият Рим). Което само показва каква важност придавали на екзекуцията нашествениците и съответно – колко виден и важен човек е бил Георги Софийски. Неговото изгаряне на 26 март го превърнало в християнски мъченик.
Свети Свещеномъченик Георги Нови Софийски не е роден в днешната столица на България, а се преселва в нея от родната си Македония. Идва на бял свят през 1497 г. Наследник на богата златарска фамилия, от малък той остава сирак и е отгледан от поп Пейо – свещеник в София. Младежът продължава и в големия град да практикува своя добър занаят. Понеже е изгодна партия и виден ерген, искат да го оженят за туркиня. За да стане това обаче, трябва да приеме исляма. Георги категорично отказва да смени вярата си. Макар и е два 18-годишен, той е напълно непреклонен.
Ислямистите измъчват жестоко момчето и накрая го палят на клада
Поробителят иска да покаже – век след нашествието му, няма разлика между беден и богат – всички българи, всички християни са роби. Денят, в който Свети Георги Нови Софийски намира смъртта си става знаменателна дата – 11 февруари. Годината е 1515 г. Неговият опекун поп Пейо не само се погрижва останките на мъченика да бъдат положени в тогавашната най-голяма църква в града „Света Марина”, но и да опише житието му, което води до канонизацията на младежа. Тъй като споменаването му в молитвите на вярващите е апокрифно, легендата за него се предава посредством руските литургически книги, докато през 1855 г. възрожденецът Никола Карастоянов публикува в Самоков нелегално книгата си Служба с житие и страдание света вилека мъченица Георги Нового. Десет години по-късно в Ботевград вдигат единствения, посветен на него храм в нашата страна. Много почитан в Русия, той е тачен и в Гърция. За това свидетелства изображението му от 1536 г. в Моливоклисия на Атон. Георги е рисуван от неизвестен български зограф, за което пък съдим по надписа под картината, изписан на нашия език и с нашите букви.
Свети Георги Най-нови Софийски също като адаша си, за когото разказахме на придишните редове, е потомък на знатна и богата фамилия. Роденият в София младеж се изучил, можел да чете и да пише, което в тъмните години на робството било истинска рядкост дори сред чорбаджиите. Любимото му занимание било четенето на Библията. На 25 години останал без баща. Като богат наследник, при това красавец и интелектуален авторитет, османлиите пожелали да го приобщят, а това означавало да му сменят вярата, така че да влезе в техния елит. Въпреки че отказвал, насила му турили чалма на главата. Гордият момък я грабнал и я хвърлил на земята, а после я стъпкал.
