ВРАБЧА – ИМЕТО НА РАЗДЕЛЕНО СЕЛО ПО ИРОНИЯ СЕ ПАДНА НА АРИСТОКРАТИЧНА УЛИЦА

Не са много онези, които се сещат улица Врабча, а със сигурност още по-малко са хората, които знаят откъде идва ието й. По тази причина разказваме за много иронии на съдбата. Името е на едно село, което Ньойският договор, посекъл България след Първата световна война в годината 1919, разделя на две. Ето и първата ирония на съдбата – премиерът, който подписва този договор е Стамболийски, идващ от селската партия БЗНС. И не е случайно, че партийният дом на оранжевите е могъщата сграда, откъдето започва ул. Врабча – по ирония на съдбата една от най-аристократичните в София поне от век. Зданието е по-известно с настанената в него при построяването през соца Национална опера. Срещу нея е Общинска банка. По-надолу една до друга – до ъгъла с ул. Париж, са две прекрасни къщи на бивши премиери от царско време – едната днес е сред най-добрите детски градини в София (при соца – ОДЗ на ЦК на БСП), а другата е боядисана в кармазъ цвят и е подновена от Спас Русев, по-известен напоследък като собственик на Левски, който отива и се връща в клуба, а и на някои хотели. Царят го наричаше Нашият Спас. На ъгъла с ул. 11 август има други два забележителни адреса. Едната прекрасна къща е Нунциатурата – посолството на Ватикана в София, а на отсрещния ъгъл е ателието на Светлин Русев. В същия ритъм, за да има кръгова композиция, в другия край на улицата, откъм бул. В.Левски, при соца издигнаха смущаващо голямата и грозна сграда на в.Земеделско знаме, където до изборите се помещава АБВ, а преди него беше царската партия НДСВ. Както е тръгнало, май ще има нов подслонен и като нищо ще се окаже Марешки.