Ропотамо, Альоша, Моята китара и Орфей за Сън сънувах: Маргрет Николова на 95
Лили Иванова има огромно прегрешение към първата дама на българската естрада, което никой никога не може да изкупи
Най-дълговечната жена - легенда на София, след като се сбогувахме със Стоянка Мутафова - Маргрет Николова, навърши 95 години. Странното име, особено пък за соца, когато е първата естрадна звезда в страната, се дължи на свещеника, който отказва да благослови избраното от кръстницата й име Грета, та бил измислен вариантът с нещо от Мария и се получило онова, с което софиянката я познава цяла България.
Започва кариерата си още на 17, на 23 завършва Консерваторията и школуваното й пеене става нейна запазена марка.
Тя става първата „заслужила артистка” в гилдията, където с тази титла са отличени малцина: Леа Иванова, Йорданка Христова, Емил Димитров и Васил Найденов, Вили Казасян. Само Лили Иванова получава от Тодор Живков върховната „народна артистка”, което тогава гарантира 100 лв. към заплатата и влизане в контингента на Правителствена болница и станциите на ЦК на БКП, Държавния и Министерския съвет. За „заслужилите” такива облаги няма. Маргрет Николова живее скромно и при зенита на славата си, и след оттеглянето от активната концертна дейност.
Лили Иванова има огромно прегрешение към нея, защото от завист изрича тежки думи, които никой никога не може да забрави, нито да изкупи, но това е една друга история, която не е красива, нито празнична.
Маргрет става трета на най-престижния в соцлагера фестивал в Сопот през 1964 г.,, първа е на другите – в Братислава, Москва и Варшава.
Взема първата Мелодия на годината, заедно с Петър Петров за песента
Любили сме, любили и през същата 1969 г. заедно с Кирил Семов печелят Голямата награда на Златният Орфей със Сън сънувах.
Гастролира в Русия, Украйна и останалите 13 страни в СССР, в Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия.
Освен флагманската песен на първия й албум Ропотамо от 1961 г., която в нашия век получи своя джазирана версия и тя отново се качи на сцената, за да пее с младите музиканти, които я направиха, евръгрийн стават Моята китара, и тя със супир еврозвучене, и тя със съвременен аранжимент изпята и през този век, Целуни ме, Пролет моя, Юнга и много други.
Международна известност в целия соцлагер има перфектното й изпълнение и на български, и на руски език на песента Альоша, която и до днес се върти по първи канал на московската телевизия.
Маргрет пее без акцент и на френски език, отлично музицира и на английски. Майсторка е в изпълнението на шансони, на руски романси, а през 80-те и 90-те години се специализира в старата градска песен.
Репертоарът й включва повече от 600 парчета за поне 60 години на сцената. Изнесла е близо 10 000 концерта, никога – в заведения.
Маргрет Николова е била член на журито от основаването на фестивала Златен кестен в Петрич и председател на журито на фестивала за стари градски песни Под липите в Стара Загора.
През 2000 г., на 72-годишна възраст, прекратява певческата си кариера, но има спорадични участия и след това. Гласът й е в перфектна форма при всяка от тези изяви за учудване на мнозина.
Любопитна история е, че без тя дори да подозира съпругът на певицата Петър Николов издава книга за нея – С песен в живота, екземпляри от която имат само най-близки хора на семейството. Той не цели големи тиражи, нито пък големи печалби, на каквито разчитат други звезди от онова време при литературните си опити и претенции, издавани през нашия век.
На 31 октомври 2018 г. е отбелязана 90-годишнината на Маргрет Николова. Това става в Руския културно-информационен център в София с концерта Старите песни, организиран на Представителния ансамбъл на въоръжените сили с ръководител Снежина Темелкова, в който участват много певци и състави.
