Велико издание на Великият Гетсби по бг книжарниците

„Нова година – нов късмет” е чудесна поговорка с доказателство черно на бяло – фантастичното ново издание на любимия ми роман Великият Гетсби. Това е истинско събитие, защото тази книга – модерна класика, не се публикува у нас, пък и другаде, твърде често – това става през няколко десетилетия. Още по-малко пък се издава с оригиналните илюстрации и корицата от първата книга на 97 г. У нас това става за първи път. Не, че сборникът от прочутата соцпоредица Световна класика в черно със златни елементи, в който бяха побрали и Гетсби беше лош. Но оригиналът е наистина съвършен. Сецесионен (Ар Нуво, Ар Деко, Либърти, Югендстил) и много красив.

Нов е преводът на Дора Велева. А цялата смелост е на издателство Знаци, което поднася на професионалния читател с вкус прекрасен скъп продукт на един все по-опростачен и все по-стеснен и откъм интереси, и откъм тиражи беден пазар.

Всеки, който се чувства на ниво, просто трябва да има това томче. Аз лично взех две – едно да стои на нощното ми шкафче върху старото издание от Световна класика, а другото за подарък на човек, който ще бъде новопосветен в света на Гетсби.

Удоволствието от четенето е несравнимо.

И от мъдростта на книгата, която мнозина разглеждат повърхностно като „светска новела” или пък като „бледо копие” на филмовия вариант с Робърт Редфорд и Миа Фароу или по-слабия с Ди Каприо.

Точно преди век ФицджЕралд, както е правилно да се произнася името му, започва да пише своето най-изящно произведение, което ще издаде през 1925 г. Книгата му не е просто тип „в какво се превръщат мечтите”, „не всичко е пари, приятелю” и„не вярвай на жена”, ако използваме популярни цитати от заглавията на други не така стилни и възвисени произведения. Повече няма да казваме, за да имат стимул нечелите книгата да й се насладят...

Нито пък е само упражнение по стил. И ценността й не е просто като илюстрация, пресъздаване на златните години на джаза, когато светът се отваря за свободната любов, свободната търговия, големите богатства и безкрайните партита, а много богатите започват да се чувстват като неоаристократи – т.нар „стари пари” във вечен конфликт с т.нар. „нови пари”.

Едва ли би могъл да се намери по-добър портрет на съвременния мъж, нищо че е рисуван преди 100 г., с неговата обречена мисия да победи

Света и да покори Жената, към което всичко и всички го принуждават, от тази велика книга. В Гетсби има нещо от княз Мишкин на Достоевски (главният герой на Идиот – другия ми любим роман), но повече отдаден на любовта и по-малко концептуален....

Има спасение за четящите и мислещите хора (99% те са едни и същи) в България, щом ни се дава шанс за прекрасна нова среща с нашия литературен прототип.

Борис Ангелов