Само в Благоевградско безработни източиха близо 37 млн. лева от НОИ за година по европейски регламенти

Как десетки милиони от бюджета на НОИ изтичат под формата на обезщетения към хора, усвоили перфектно схема за краткосрочна работа в други държави от Европейския съюз? Каква е схемата, която им осигурява сериозен месечен доход за цяла година, без да работят, намирайки начин да откажат предложенията за работа от бюрата по труда?

"Сиромах човек, жив дявол" - тази мъдрост напълно важи за хората, намерили начин да надхитрят държавата, чиято политика ни поставя на последно място по доходи в ЕС. В бедните и със слабо развита икономика райони, в какъвто все повече се превръща област Благоевград, възможността за стабилна работа и що-годе добри доходи намалява, особено за нискоквалифицираната работна ръка. Мнозина потърсиха по-добър шанс в чужбина, цели семейства станаха гастербайтери, цели села се стопиха. Някои откриха варианта за сезонна работа в чужбина, но на много места ги третираха като бели роби.

И изведнъж се появи шанс да отидат за седмица-две, максимум месец, да работят в друга държава от ЕС и връщайки се у нас, да си осигурят добър месечен доход, по-висок от средната заплата за област Благоевград, за цяла година, без да работят – под формата на обезщетение, гарантирано от европейски регламент.

Процедурата никак не е сложна, а и хората са си изпипали нещата. Връщайки се от кратка работа в чужбина, те първо се регистрират в бюрото по труда. Най-многобройните групи откриваме в Разлог и Гоце Делчев.

За 2023 г. регистрираните безработни са малко над 4000. От тях регистрираните след работа в чужбина са 42% от общия брой новорегистрирани. За сравнение, през 2022 г. броят на регистрираните, завърнали се от чужбина, е 29,5%.

Лицата се връщат предимно от Франция, работили в селското стопанство масово с краткосрочна заетост – 4 до 10 дни, отбелязва пред БНР Йорданка Еринина, директор на Бюрото по труда в Разлог, което обслужва още три общини - Банско, Белица и Якоруда.

Завърналите се най-вече от Франция едва ли са поискали да започнат работа, защото са били сигурни, че ще получат много добри обезщетения от НОИ. И са открили законен начин да откажат предложенията за работа, така че да не загубят правото на обезщетение за следващите 12 месеца.

За 2023 година се оказва, че област Благоевград държи рекорда в страната - 40% /1875 лица/от всички възползвали се от тази схема /4464 лица/, са от нашия район и те вземат най-високите месечни обезщетения - средно 1743 лева. Какви са изискванията на НОИ за отпускане на тези обезщетения и каква е процедурата?

Стажът и доходът на завърналия се от работа в чужбина се проверява през електронна система за обмен на данни с други държави членки на ЕС.

Може да се каже, че хората познават добре своите права, коментира Георги Желев, началник отдел "Краткосрочни обезщетения по договори" в НОИ.

1875 са жителите на Благоевградска област, на които е отпуснато обезщетение по европейски регламенти. Средната стойност от 1743 лева е близка до максималната - 1800 лева, при средна заплата за област Благоевград 1329 лева.

Регистрацията им като безработни в бюрата по труда се прави най-вече с цел да им бъде предложена работа и те да се впишат активно на българския трудов пазар. Оказва се обаче, че всички предложения са неподходящи за тях и те ги отказват аргументирано и с документи, потвърждава експертът от НОИ Георги Желев.

Равносметката: за една година биват източени между 35 и 37 милиона лева от осигурителните ни вноски, и то само за област Благоевград.

Източник: БНР