Оставка за декана на юридическия факултет Д. Вълчев заради срама за СУ, който е допуснал с „незнанието” си
Не само трябва да бъде уволнен вече напълно доказания с решение на Етината комисия на СУ плагиат Петър Илиев, който за малко не стана правосъден министър в първия и вътрешен и вицепремиер във втория вариант на български кабинет, предложени от партията на Слави Трифонов. Незабавна оставка заради това изключително срамно петно върху Софийския университет трябва да подаде и деканът на Юридическия факултет Даниел Вълчев.
Официалното му обяснение, че не знаел за казуса с Илиев може да звучи приемливо. Макар че едва ли отговаря на истината. Въпросът с плагиатството е обсъждан от преподавателката Киселова, която не е коя да е, а беше секретар по правните въпроси на президента на България Росен Плевнелиев, с колегите й, при това нееднократно. Със сигурност е обсъждан и във факултета, поверен на Вълчев. Да не говорим за катедрата по конституционно право, където двамата с Илиев работят заедно.
Освен, че както той добре знае, по закон „незнанието не е оправдание”.
А като мъж изобщо не му правят чест следните думи, които каза пред Дневник по повод на доц. Киселова, за да оправдае липсата на реакция във факултета към нейните сигнали, които са довели и до заплахи срещу личността на известната юристка, още повече споменава и нейната възраст, което вече е наистина невъзпитано:
„Аз например, да ви кажа съвсем честно, съм учуден, че човек на такава възраст като доц. Киселова и в такава позиция, се е уплашила от това, че някой й е казал нещо”.
Вълчев със сигурност знае, че Наказателният кодекс съвсем точно третира заплахите – с 3, с 5 и с повече години затвор.
Той допълнително омаловажава едновременно казуса с плагиатството, което звучи като защита на Илиев, и принизява труда на Киселова:
„Например, ако вие напишете, че Народното събрание се състои от 240 депутати, и аз кажа същото, това очевидно не е плагиатство. И на трето място, без да искам нищо лошо да кажа, трябва да се види дали текстът на колегата Киселова изобщо е авторски. Дали това са точно нейните мисли с оригинални тези и аргументи”.
Вълчев, както и всички ние, отлично знае, че Петър Илиев преиздаде книгата си с 80 страници по-малък обем, което значи, че проблемът не е в някоя дата или конкретно цитирано събитие, а в тези и то пространно разработени.
Освен това, един декан в Софийския университет, особено пък на Юридическия факултет, не може де факто да защитава плагиат и да принизява по този начин съвестния труд на своя колега: от неговите думи излиза, освен всичко друго, че тя не е в състояние да прецени нещо толкова елементарно като банално и съзнателно преписване. Това е абсолютно недопустимо!
Оставете другото, заради името на Софийския университет с неговите почти 130 години традиция, заради честта на един от най-престижните му факултети, поверен на Вълчев, нормално е деканът да следи какви трудове на колегите от собствения му департамент се издават и се продават, при това не къде да е, а в СУ.
Още по-далеч отиде Вълчев и буквално прозвуча като защитник на плагиата Илиев, когато пред националната Нова телевизия, му направи несвързан с темата пиар: „Мога да кажа, че студентите го харесват. Той винаги е с много високи оценки сред тях, но не мога да кажа защо“. И го каза, при положение, че преди това в същото интервю твърдеше, че не го познавал отблизо, понеже не бил в неговата катедра. Двете заедно просто няма как да бъдат верни. Просто е. И е ясно за всеки, който е чел поне една кримка.
Най-жалкото. Точно такива думи бяха част пледоарията на самия Илиев, изнесена в същото студио на Нова телевизия по-рано. Реч, която струва на приятеля на бившия образователен министър Даниел Вълчев – господин Слави Трифонов, подкрепата за правителството му от другите партии на промяната плюс БСП.
