Нагласена поръчка за 1 млрд. за влакове по Плана от ПП

Скандална поръчка за 1 млрд. лв. за покупка на влакове, където комисионната е 30% пусна за втори път ПП. Първият опит беше при предишния кабинет на Промяната с ДБ и БСП, когато транспортен министър беше Ник Събев, известен още като Еконтий. То взе пари, предвидени за готовия проект за софийското метро, за да ги „метне” за една мечта: купуване на влакове за „градска железница”, която обаче няма да е ново трасе.

Те ще се движат по старите линии от Гара София Север до Подуяне – маршрут, по който няма кой да пътува, още повече, че успоредно си има и сега метро, а то се движи много по-бързо и е много по-комфортно. Сходна ненужна „градска железница” предвиди и за Пловдив. Целта на поръчката всъщност е една – 30% комисионна от производителя. Това беше и причината за сензационното назначение на над 80-г. пенсионер за шеф на БДЖ, понеже веднъж е правил сделката за жп мотриси със Сименс по царско време – също мегаскандал, който обаче вече е позабравен от широката публика.

При Ник Събев обаче проектът беше за 300 млн., а в новата си версия е за 1 млрд. Интересно е, че въпреки отмяната на сделката от КЗК поради дискриминиращи условия, тя отново е внесена по същия начин и е работена дори от същия съветник на министъра на име Виктор Чаушев.

Напомняме, че въпреки алармата на 19 минути за 2 скандални сделки, за които е на съд, беше оставен ресорният зам.-министър на транспорта. Едната от тях е нагласена поръчка за ремонт на 40-годишни соцвагони на цена за купуване на чисто нови модерни и европейски. Втората беше за частна охрана при налично специално звено в БДЖ. Общата им стойност беше 60 млн.лв.

При влаковете вече говорим за 1 млрд.лв. Новият министър Гвоздейков, който движи аферата, вече блесна тези дни с лобиране за незаконните и по сега действащия Закон за движение по пътищата, чл.105, и по новите поправки, приети на първо четене, екостикери и застрахователни стикери. В чия полза? В полза на червения депутат и печатен олигарх Петър Кънев, чиято семейна фирма ги произвежда. Освен незаконни, стикерите са и ненужни. От една страна, данните са вече налични в компютърните системи и на застрахователите, и на тол-системата, и на МВР.

А от друга страна, чиповетена тези стикери вече 3 г. нямат система, която да ги чете, няма и да имат скоро, особено пък национална. Но това не пречи 3 млн. български шофьори да плащат двойни сметки за годишни прегледи заради тях. Това са около 30 млн. лв. годишно допълнителен данък олигархия.

И 2-та пъти процедурата за влаковете е направена по начин, който буди съмнения за предизвестен избор на изпълнител. В този момент това е една от най-големите поръчки в държавата.

За да не остави тези пари на случайността, Министерството на транспорта залага на познати прийоми. Залага дискриминационни условия, за да може да предопредели изпълнителя. МТС поставя такива изисквания, които надхвърлят дори заложените в европейското законодателство. Например:
•    минимум 4 места за инвалидни колички. Съгласно Регламент (ЕС) № 1300/2014 на ЕК от 18.11. 2014 г.  е 2.
•    разположение на седалките една срещу друга на мин. 1800 mm за втора класа, при 1450 mm, съгласно стандарта на Международния железопътен съюз - UIC 567.
•    предлаганите влакове да са сертифицирани от страна-членка на ЕС.

Да завишиш критериите пред потенциалния изпълнител, може на пръв поглед да изглежда, като начин да получиш най-доброто. В този случай обаче по-скоро прилича на поръчка, правена по наличностите на конкретен производител. Това лишава от възможността за участие всички останали, чиито продукти отговарят на законодателството и общоприетите производствени норми и стандарти, но не и на тези на министерството.

Въпреки че поръчката е за “Доставка на 35 броя едноетажни нулевоемисионни електрически мотрисни влака, с капацитет от минимум 200 седящи места, поддръжка за срок от 15 години и обучение на персонал”, се оказва, че на пръв поглед взискателните експерти от МТС, са решили да приемат, че производител може да докаже експертиза, дори ако досега е произвеждал само дизелови мотрисни влакове. Това обаче са два напълно различни принципа на задвижване на превозното средство и две различни производствени технологии. Средствата за закупуване на влаковете по тази поръчка се предоставят от Европейския съюз по Плана за възстановяване и устойчивост. Изискването към потенциалните участници да доказват опит с дизелови влакове е в пълен противовес със Зелената сделка.

Възложителят е демократичен по отношение на дизеловите влакове, но пък е решил, че потенциалният изпълнител трябва да е доставил минимум 17 броя каквито и да е влакове. Защо точно 17?
В поръчката влиза и последващата поддръжка на влакове. При повторното й пускане е премахнато изискването за изграждане на депо за поддръжка и ремонт на влаковете в България, въпреки увеличената в пъти сума. Това може да се случва извън България и извън ЕС. А средствата за ремонти, предивидени в тази поръчка, ще изтичат в други държави като Сърбия и Турция например. Така министерството е предало и националния интерес, и този на Европа.

Поръчката е вече обявена и грешките в нея са непоправими. Единственият възможен начин “пропуските” да бъдат отстранени е като се прекрати процедурата за втори път.