НАП нехае за 737 бг сметки в Швейцария, въпреки подканите от Меркел
Цели 12 г. блокира проверката на минимум 200 млн. евро влогове на наши граждани в швейцарските банки, става ясно от отговор на въпроси по ЗДОИ изпратени до новото ръководство на НАП. Припомняме, че още през 2010 г. бившият шеф на агенцията Красимир Стефанов твърдеше, че е видял данни за поне 700 такива сметки в Германия. През 2016 г. немците дори приканват данъчните ни служби да се задействат, като изпращат спонтанно данни за стотици швейцарски авоари на българи. Тогава се започва тромава преписка с Швейцария, но в крайна сметка от НАП изобщо не поискаха никакви подробни данни по казуса.
Напомняме, че първоначалната информация за внушителните суми, притежавани от българи тръгна от т. нар. Швейцарски диск. През 2010 г. стана ясно, че са откраднати данни за сметки на чужди граждани в Швейцария, закупени от немското правителство. Именно тогава Стефанов беше на работно посещение в Дюселдорф, след което призна, че има над 200 млн. евро влогове и добави, че докладът ще бъде даден на премиера Бойко Борисов, НС и службите.
От това обаче не е последвало нищо. Още през 2014 г. от запитване по ЗДОИ на сайта Биволъ се разбра, че докладът за това посещение в Германия не съществува или е добре укрит.
Швейцарският диск обаче напомня за себе си през 2016 г., когато Германия спонтанно праща на НАП данни за швейцарски сметки на българи, които са били активни към 2006 г. (737 записа) и 2008 г. (524 записа). Информацията е съдържала само номера на сметки, салдо и година на раждане на титуляра им, без имена, ЕГН или друга индивидуализираща информация.
От НАП уточняват, че не знаят дали тези сметки са от Швейцарския диск, но елогично да бъдат от него, защото идват от немските власти и са за период отпреди 2010 г.
На базата на тези данни от Германия НАП е подбрала 57 сметки с големи активи и е опитала да получи информация за собствениците им от Швейцария.
Установени са били титулярите на 10 сметки. НАП се е опитала да получи подробна банкова информация за тях, но е ударила на камък. Швейцарците са поискали представяне на доказателства, че тези лица не са спазвали българското данъчно законодателство или че е налице обосновано съмнение за такова неспазване. След дълга административно-съдебна сага в крайна сметка има отказ да се разкрие банковата тайна. Преписката с Швейцария е приключена през февруари тази година.
Все пак в НАП имат данни получени по линия на автоматичния обмен на финансови сметки с държавите-членки на ЕС и Швейцария, по които е стартирала голям брой контролни производства, уточниха сега от приходната агенция, без да уточняват колко са те.
„Не може да потвърдим дали получената информация е извлечение от закупените през 2010 г. от Федералното финансово министерство на Германия магнитни носители, тъй като това обстоятелство не е изрично коментирано. Направена селекция на 57 клиентски номера, които имат значителни по размер активи в Швейцария.
В резултат на активната кореспонденция с швейцарската данъчна администрация е установена самоличността на 10 лица от списъка, за които са възложени съответните контролни действия по проверка на информацията и проучване произхода на средствата. Следва да се отбележи, че разкриването на банкова информация от страна на Швейцария е сложен процес, който често включва официално уведомяване на засегнатия данъкоплатец и възможност за обжалване по административен и съдебен път на решението за предоставяне на информация”, сочи отговорът на новото ръководство на НАП.
