Защо горивото, „превъртано” през държавния резерв е за Маджо и ИНСА, която не държи нужните количества: въпрос за 200 млн. лв., а ЕС ще ни санкционира за това?
„Търговията с гориво на Държавния резерв е само за избрани. Държавната агенция Държавен резерв и военновременни запаси (ДРВВЗ) съхранява огромни количества горива, които трябва да обновява на части и на определен период. Т.нар. „превъртане на резерва” винаги комфортно е стояло извън светлините на прожекторите. Отчасти заради деликатността на информацията, отчасти заради ограничения кръг на участниците.
Преди около година обаче министрите на икономиката и на финансите Емил Караниколов и Владислав Горанов, отстранени впоследствие като близки до Делян Пеевски, обявиха, че се създава Държавна петролна компания, която да изпълнява всички функции на ДРВВЗ в сферата на горивата. Това беше гарнирано с обещание към публиката за 100 бензиностанции, където държавата ще продава на "действителната цена", пише Капитал. Властта и опозицията в лицето на БСП и ДПС го гласуваха заедно като бизнескоалиция тип „по делата ще ги познаете”.
„Още тогава секторът видя опит да се затвърди смяната на един държавен любимец с друг, която вече беше започнала. Или мястото на стария партньор на резерва Лукойл България да се заеме от новите - компаниите на Георги Самуилов Инса ойл и Петрол енерджи и дистрибуторът Бент Ойл, свързан с Младен Михалев - Маджо.
Малко повече от година по-късно промяната при сделките на резерва вече е видима. Държавата е изправена пред евросанкции, тъй като не пази нужното количество горива за извънредни ситуации. А компанията, която традиционно не пази резерв и се съди с ДРВВЗ, е основен партньор на същата агенция в обмена и съхранението на държавни горива в склад на друга фирма - Петрол". И тази фирма е ИНСА – появила се успоредно с тези важни бизнесдвижения като основен спонсор на уж не само де юре продадената на американци Нова телевизия.
Лукойл България е основен партньор в покупките и продажбите на горива от резерва, както и в съхранението на част от тях (по информация на ДРВВЗ все още е съхранител по два договора), което се обясняваше с многото складове на компанията и с тръбата, към която по информация от сектора е свързан и държавният склад в Сливен.
През април 2019 г. настъпи краят на епохата на Валентин Златев в руската компания, като той беше заменен от руснака Булат Субаев с официално решение от 10 април 2019 г.
"Последните осъществени сделки по покупко-продажба на горива между Лукойл България и ДРВВЗ са от месец април 2019 г.", казват сега от Лукойл България, като това се вижда и от Агенцията по обществени поръчки, като оттогава е и последният договор за продажба на зимен дизел на резерва.
Председателят на управителния съвет на другата верига с повече складове Петрол Гриша Ганчев обясни неучастието си в процедурите по обмен на резерва по-кратко: "това е бизнес за големци".
През 2019 г. Бент ойл печели поръчки за доставка към резерва. "От началото на 2020 г. до 20 май 2021 г. са сключени договори за доставка на приблизително 160 хил. тона резерви на стойност около 195 млн. лв. с ДДС". Договорите за доставка са сключени с Петрол Енерджи, еднолична собственост на Георги Самуилов (ИНСА) и Бент ойл, отговориха от агенцията по резерва.
През сайта на АОП са видни вече сключените борсови договори с двете компании за 2020 и 2021 г. От тях става ясно, че je са с почти равни поръчки като суми до края на май (Бент ойл - 75 млн. лв. и Петрол Енерджи - над 71 млн. лв.).
По отношение на продажбите на резерва през борсата от началото на 2020 г. до 20 май 2021 г. ДРВВЗ е сключил договори за около 200 хил. тона освободени резерви. Купувачите са Бент ойл, Инса ойл и Сакса. За Капитал от Сакса отговориха, че са закупили около 200 тона останали мъртви нива в складовете преди регистрацията им по Закона за акцизите и данъчните складове. Или около 0.1% от количествата, като останалото – 99,9% е между основните двама играчи.
"На 7 януари 2021 г. е получено писмо от Министерство на енергетиката с приложено уведомително писмо 2020-2073 на Европейската комисия, с което ДА ДРВВЗ е уведомена, че е предприета процедура спрямо Република България за нарушение на задължение по чл. 226 от Договора за Европейската Общност и в съответствие с чл. 258 от Договора за функциониране на Европейския съюз", пишат от Агенцията. Оттам обясняват още, че "по последно докладване към Евростат (месец февруари 2021 г.) България поддържа запаси за извънредни ситуации, обезпечаващи 77 дни, вместо определените 90 дни, т.е. недостигът възлиза на 13 дни".
Основните подозрения на бранша на коя сметка се падат липсващите 7 дни на бизнеса пък падат основно върху Инса ойл (може да има и кухи фирми вносители), която търсила вместимости по складове за малко по-малко от 90 хил. тона. по данни на бранша.
От години компанията отказва да пази резерви и предпочита всяка година да води дела с държавния резерв за неизпълнението на задълженията си. Докато те траят, ангажиментът за съхранение отпада по давност и фирмата пести десетки милиони.
Самият Самуилов пред Капитал заяви, че казусът с несъхраняваните от него резерви не е разрешен, като ежегодните дела с резерва продължават. Той обясни политиката си с липсата на физическа и икономическа възможност и с това, че банките не приемат горивото като обезпечение. Последното публикувано решение на Административен съд - Пловдив, е от средата на 2020 г. за количествата за 2019 г. От него се вижда, че според калкулациите на Инса ойл, за да изпълни разпореждането да задели резерви, ще е необходим оборотен капитал от 80.4 млн. лв. (за 55.8 хил. тона).
Докато Инса не може да пази собствени резерви, тя прави това от името на Държавния резерв, през договорите за доставка на гориво на "Петрол Енерджи". Това се случва в склада на друга фирма – познатата от бензиностанциите си Петрол в Пловдив, който е в капитала на дружеството Сторидж ойл”, разкрива Капитал. Това обаче не е позволено. В задачата се пита: защо държавата работи със сериен нарушител? Риторичен въпрос, разбира се спрямо изненадващия спонсор на Нова, който за търговията си с резерва няма никаква нужда от реклама.
„А за държавата явно всичко е напълно логично - да наемеш точно нарушителя”, коментира Капитал.
Утре ще напомним шокиращата история за 12,7 милиона, които Митниците на същата държава първо установиха, че са неправомерно укрити от ИНСА, а после опростиха 12 млн. лв. от тази сума – колкото 120 линейки или 10 детски градини. Ще разкажем кой е Георги Самуилов и как 2 от най-големите и най-скандалните кредита на също държавната ББР са свързани с него. А банката и фирмата имат общ пиар. Едно щастливо семейство...
