72% срив на парите от българите в чужбина
Само 339, 4 млн. са пратили българите в чужбина на близките си у нас, което е три-четвърти по-малко от 2019 г. Тогава те са дали 879,4 млн.евро повече или общо 1,219 млрд. евро. Статистиката на Българската народна банка естествено обхваща само официалните потоци през финансови институции или платформи за разплащания от различен вид. Неофициалните няма как да бъдат измерени. Във всеки случай, българите в чужбина остават най-големия пряк чужд инвеститор у нас. Техните 339,4 млн. са над два пъти повече от измерените от БНБ преки чужди вложения в страната за 2020 г. – 149, 3 млн.евро.
Статистиката за получените от българите в странство средства се води от БНБ от 2010 г. и това е невиждан за десетилетието срив. Трендът, видно от публикуваните от централната ни банка данни, винаги е бил на увеличение и не е в зависимост от обратната тенденция, която се наблюдава при преките чуждестранни инвестиции от бизнеса.
През 2020 г. обаче двата вида вложения се движат успоредно. В иначе най-щедрия по традиция декември и ПЧИ, и парите от емигрантите ни са с незапомнено ниски месечни стойности. Българите в чужбина са изпратили само 11,9 млн. Това е 1/10 от парите, които са осигурили за празниците на близките си година по-рано – тогава преводите са за 94,2 млн. евро.
Още по-неприятно, но и показателно е сравнението с първите месеци на 2020 г. – преди пандемията, когато джакпотът стига впечатляващите 98 млн.евро официални преводи на българи от чужбина за роднините и близките им в родината.
По този начин лесно се обяснява и незапомнения от 1997 г. спад на потреблението, който за някои групи като дрехи и обувки достига над 70%, какъвто срив обаче има дори при някои видове храни. Парите от българите в чужбина отиват за издръжка на семействата и родовете им тук, които пък светкавично ги харчат.
В този смисъл надеждата е, че в Англия, където има огромна група от над 100 000 работещи българи и където ваксинацията върви с ускорени темпове, както и в САЩ и Канада, в другите страни от ЕС, ще отвори изцяло икономиката от 1 април. Така колелото ще се завърти и нашите гастарбайтери да започнат отново да получават достатъчно средства, за да върнат нивата на изпращане на суми към роднините и близките си у нас. Оттам ще се задвижи и родното потребление. Защото без него не би могло да има и икономически растеж – след спада между 4 и 5% - още не знаем колко е точно, международните институции очакват ръст от 2,7 на нашата икономика. А тя е икономика на потреблението, която отдавна вече е малко производителна. Нивото от 2019 г. обаче ще бъде догонено едва след половината на 2022 г., т.е. след около година и половина. Това ще възстанови и пазара на труда у нас, на който за 1 г. коронавирусна неуправляема криза трайно бяха закрити над 170 000 работни места.
