187 млн. лв. такси при 17 млн. лв. рециклиране за Екопак, но София е сред 4-те отличници в разделния боклук
Най-голямата организация за оползотворяване на отпадъците Екопак има 42% пазарен дял и обхваща население от 2,5 млн. жители. Фирмите, които членуват в нея, плащат такси от около 12 млн. лева годишно за количеството опаковки, които произвеждат - около 160 хиляди тона.OFFNews се добра до документи, които показват, че в периода 2004-2018 г. Екопак е получила 187 млн. лева като лицензионни такси от фирмите, сред които най-големите са Кока - Кола, Девин, Загорка, Своге.
Според същите документи, за тези 15 години Екопак е инвестирала в разделното събиране на боклук 17 млн. лева, а е получила 187 милиона приход за дейността си. Печалба над 90%.
За този период за контейнери са платени едва 9,6 млн. лв. 6,7 млн. лева са отишли за "други разходи" – можем да си представим какви.
А къде са отишли останалите 170 млн. лева?
Според данните за броя на осигурените лица, в Екопак работят 25 души, заедно с чистачките и шофьорите. Тоест на всеки един служител на Екопак се падат 100 000 жители. Тези 25 души се грижат за разделното събиране на отпадъци на два милиона и половина души.
Очевидно по-голямата част от останалите 170 млн. лева са превъртени през "външни услуги", разпределени от директора на Екопак Тодор Бургуджиев.
Всъщност събраната лицензионна такса от Екопак е доста малка. При положение, че тя обслужва 2 500 000 българи, на човек се падат около 0,40 лева месечно. Експерти, с които разговаряхме твърдят, че реалната цена (такса) за извършената дейност е поне 1,60 ст., а цената на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), изчислена от ПУДООС, е 4 лева.
Дали не сме свидетели на нещо друго - големите западни компании, членове на Екопак, плащат по-ниска от реалната екотакса, но срещу нея само се лъжем, че опаковките се рециклират.
Директорът на Екопак Тодор Бургуджиев е несменяем на поста си, откакто е въведена тази система за рециклиране на отпадъци. Преди това е работил в Кока кола - най-големият член на Екопак и основен акционер.
Публичната информация, по която може да се следи дали има истинско рециклиране на отпадъци или не, е силно ограничена. Най-пресният документ, по който могат да се правят косвени изводи, е едва за 2014 г. и в него се казва, че само 4 общини в цялата страна изпълняват целите за рециклиране - това са София, Плевен, Търговище и Провадия. Останалите 261 общини не са изпълнили заложените цели.
Схема, че отпадъците се рециклират само фиктивно, а събраните такси се източват, вече беше разкрита в Румъния. Там една от фирмите за оползотворяване на отпадъците беше глобена със стотици милиони евро, а шефовете й попаднаха зад решетките.
А готови ли са акционерите в Екопак да направят прозрачна проверка с медии и НПО относно извършени изпълнения на цели – за дърво, пластмаса и метал?
Срещу две от фирмите - подизпълнители на организацията за оползотворяване на отпадъци, вече са започнали следствени действия, заради съмнения, че фалшифицират данните за оползотворен боклук.
