УЛ. БУРЕЛ – УСПОРЕДНА И ПРЕСЕЧКА НА СЕБЕ СИ

Не стига, че стига до едно място, а оттам прекъсва и продължава леко вляво, но не направо, ул. Бурел е на две места успоредна, а на едно пресича себе си. Такова едно уникално градоустройство се получи в елитния квартал Иван Вазов през 90-те години, когато мутробарокът заемаше все нови и нови пространства в южните махали, където жилища се търсят най-много, въпреки високите цени. Бурел звучи като бурен, но не е.

Понеже сме сигурни, че мнозина не знаят какво означава, обясняваме колко е близо и колко е далече. Бурел е последната от задбалканските котловини, каквато е и Софийското поле – препоследно в редичката, начеваща от Долината на розите. Като най-западна, прелива и в съседна Сърбия. Заградена е от планини с имена, чепати като характерите на местните хора – Чепън, Заваска, Вискяр и Гребен.

Доста интересни са и названията на селата на дъното на котловината – едното от тях е Цацаровци, откъдето вероятно иде името на главния прокурор, нищо че е пловдивчанин. На нас ни харесват и имена като Пищане, Повалиръж, Ялботина, Чеканец, Чуковезер, Чорул, Табан, наред с обичайното, но не и за село Круша. Е, на тази част от България е кръстена улица Бурел, дето звучи като Бурен.

Макар да има и град в Албания със същото име. Оттам е родом човек, извървял обратният път на Симеон II – първо: премиер, трето: крал, а между двете – за 3 години президент. Сега да не си помислихте за някого другиго в България...