Съдът отказа да касира изборите за кмет на София
Административният съд София-град (АССГ) отхвърли жалбата на Мая Манолова срещу избора на Йорданка Фандъкова за кмет на София.
В решението си съдът заявява, че оплакването на Манолова за неправилно отчитане на бюлетините в определени секции е неоснователно. Той изследва в детайли процеса по преброяване на гласовете, съставяне на протоколите и въвеждането на данните в системата на „Информационно обслужване“ и не открива нарушение.
Манолова твърдеше, че са допуснати съществени нарушения на изборния процес, които са довели до опорочаване волята на избирателя. „Съдът следва да установи такива нарушения, при недопускането на които би се достигнало до различен правен резултат, респ. спечелване на избора от различен кандидат. Преценката за законосъобразността на избора като избирателен процес следва да изхожда от наличието на правото на глас и упражняването му, съобразно закона. Нарушението на изборния процес следва да доведе до недействителност на избора, което би определило същото като съществено. Такива са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати получения изборен резултат би бил различен от приетия в оспорваното решение на ОИК“, напомня съдия Галин Несторов в решението си.
Той изтъква, че избирателните комисии се съставят от партиите и коалициите, които имат евродепутати след постигане на съгласие. И завява, че този начин на съставяне и назначаване на ОИК и СИК е гаранция за прозрачност и законност в работата им по провеждане на изборите.
„Протоколите, които съставят назначените СИК., в които установяват резултатите от гласуването чрез преброяване за съответния вид избор, са в три идентични екземпляра изработени на трипластова индигирана хартия (чл. 432, ал. 3 ИК) и когато в тях няма отразени постъпили в изборния ден жалби и сигнали и взетите по тях решения, няма описани подадени заявления или възражения, няма забележки, няма отразени и приложени особени мнения, няма съставяни и приложени протоколи по чл. 438, ал. 3 от ИК, то следва да се приеме, че при произвеждане на избора не са допуснати нарушения“, пише в решението.
В него се подчертава, че оспорването на протоколите става за конкретни секции, каквито и бяха посочени от Манолова. „В тази връзка съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК единствено относно протоколите, посочени в жалбата и допълнителната молба. Липсата на особени мнения, възражения, жалби и сигнали по мотиви, изложени по-горе, налага извода, че част от установените в протоколите на СИК поправки са извършени от членове на СИК при предаването на протоколите на ОИК-СТ, а други са направени при оформянето на протоколите в СИК. Това обяснява и различието между част от предоставените на застъпници протоколи с окончателните протоколи, предадени на ОИК – СТ., респ. ЦИК“, пише съдия Несторов. Той заявява, че поправките в протоколите са „отстраняване на очевидни фактически грешки“, което може да се извърши и след обявяване на резултата от СИК. „По аргумент на по-силното основание от чл. 441, ал. 5 ИК съгласно който неподписването на протокола от член на СИК не го прави недействителен, неполагането на подписи от всички членове на СИК до някои от поправките в съответния протокол, дори и на по-малко от трима от членовете ѝ по чл. 444, ал. 1 ИК, не обосноват извод за недействителност на протокола. Съответно, наличието на поправки, подписано от част от състава на комисията и дори при липса на подпис не води до наличие на основание за квалифициране на протокола като недействителен“, завява АССГ.
Освен това съдът е установил, че системата на „Информационно обслужване“ е работила коректно в изборния ден. „Съществуват протоколи, които при предаването и въвеждането в софтуерната система са дали грешки и са били коригирани и въведени отново, и за тях е била издадена разписка за корекция. При въвеждането на протокола в софтуерната система, обслужваща изборите, то данните се запазват в базата данни на системата. Т.е., базата данни съдържа информацията, която е въведена от оператора на база хартиените протоколи и отстранени грешки“, пише в решението.
Едно от оплакванията на Манолова беше свързано с преброяването на недействителните бюлетини. Твърдението в жалбата е хипотетично и недоказано, заявява съдът. И изтъква: „Броят недействителни бюлетини, определени в цялост за загубилия кандидат Мая Манолова са малко над 900, като дори да се приеме, че всички те са действителни, то броят им е незначително малък в сравнение с разликата в изборния резултат от над 20 000 гласа и няма как да го промени. Нещо повече, броят недействителни бюлетини за спечелилия кандидат е над 1200, което е индиция за възможност за приемане за действителни на съответен брой недействителни бюлетини и за този кандидат така, както и за другия, та дори в по-голям размер“.
Що се отнася до подадените сигнали за белязване на бюлетини, за купуване на гласове, организиран и контролиран вот, отбелязване с Х или V върху обратната страна на бюлетината и оповестяване на резултати от информационните агенции, АССГ посочва: „Липсват данни по делото за образувани досъдебни производства и за реакцията на съответните органи. В нито един от тези сигнали не се твърди неотразяване на оспорване на отразяването на бюлетини като действителни или недействителни в отделни СИК. При липсата на доказателства за действително масово купуване на гласове в изброените СИК съдът не намира, че е възможно да се установи такова опорочаване на подадени действителни бюлетини за спечелилия кандидат, което да преодолее разлика от над 20 000 гласа“.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд.
Източник: news.lex.bg
Снимка: БГНЕС
