Странно разпределение на стотици хиляди лв. в Програма Култура
Странно разпределение на парите по програма Култура на СО развълнува артсредите. В една от нейните подпрограми Визуални изкуства 7 от 11 премии отиват в ИСИ, което е странно след всичко причинено на София покрай обявяването на Пловдив за евростолица на културата 2019. И, ако това понамирисва, още по-странно е допълнителното финансиране с парите на данъкоплатеца на учреждения, които вече са издържани от него. В това число влизат немалко институции.
Военно-историческият музей например ще бъде почерпен с 35 715 лв. за нищо незначещ „проект” със заглавие Градът и музеят – партньори в осмислянето на наследството. Държавна агенция Архиви, която е първостепенен бюджетен разпоредител, ще вземе допълнителни пари да се рови в собствените си архиви на тема София – 18 000 лв. Малко повече и то само за 1 концерт ще вземе Софийската филхармония. 22 350 лв. отиват в държавния музикален и балетен център, който също взема бюджет от Министерството на културата, причинило на София немалко беди с отказа да се грижи за паметници на културата, но и със защитата на нежълтите павета.
29 700 лв. взема НДК. Даже общински културни институции като Градската галерия и театър София са зарадвани, като драматичният проект Закачане звучи направо несериозно. Не и колкото един частен – Наръчник за щастие на нещо, назовано Брейн Стор, не стром, поне ако се вярва на официалния списък на печелившите. Апропо, той е интересен с ужасяваща неграмотност – одобрен е проект, който включва думата „учАщи”, несъществуваща в българския език. Или изписването на V-то. Покрай паметника с лъва в парка на НДК вече имахме случай да пишем, че при римски цифри няма нужда от уточнения, особено при думата ПЕТ, която изписана, както от Програма Култура, се чете като пеТТо.
Любим обект на 19 минути е присъстващият с най-щедра субсидия всяка следваща година обект Раннонеолитно селище Слатина, финансиран с 48 944 лв. Обясненията за туристическия му потенциал може би е крайно време да спрат да минават, особено, като все не може да прикрлючи работата по него. Актуално пък е подпомагането на прочулото се с черно-белите учебници за бедни издателство Просвета – защо да се насърчават такива отвратителни примери за сегрегация!
Изобщо не ни се коментира проектът 120 г. българско изкуство: значи не броим за българско и за изкуство ни Боянската църква, ни Ботев, ни още хиляди уникални образци и личности. Кой поема отговорността да институционализира подобна нелепост?
Понеже уж проектите по програмата трябваше да бъдат насочени към европредседателството и дигитализацията – неща, които е трудно да бъдат открити в одобрените идеи, напомняме, че София е вероятно единствената столица в ЕС със самодейна страница в Уикипедия, където дори не пише кои известни личности са родени и са живели в нашия град. Нека споменем, че това са български царе – от Самуил до уникалния в световната практика монарх, станал премиер Симеон II, велики хора на изкуството и спорта, известни далеч извън пределите на нашата страна поне на Стария континент. За такива дигитални и европейски ориентирани проекти, които щяха да имат и директен смисъл обаче Програма Култура нехае.
