На организираният на 1 и 2 декември "Български икономически форум 2020: Икономическо възстановяване на хоризонта", председателят на най-старото действащо и най-голямо сдружение на бизнеса представи предварителни данни от годишното проучване на БСК. Анкетата за него е отворена за попълване до 9 декември и официалното представне ще е на 14 декември, но според него и тези заключения стъпват на достатъчно солидна база:
- 72% казват, че състоянието на фирмата се е влошило (след като 91% бяха казали миналата година, че се влошава бизнес климатът)
- 68% не одобряват антикризисните мерки
- 58% не одобряват противоепидемичните мерки
- 51% одобряват въвеждането на диференцирано ДДС (но солидна е и групата на несъгласните - 38%)
Над 2 млрд. лв. е дала досега България за справяне с пандемията, каза днес здравният министър проф. Костадин Ангелов. Но според анкетата на БСК мерките "в подкрепа на бизнеса" имат нищожен ефект досега:
- 66% са извън програмата "60/40" ("знамето на управляващите, че тази мярка ще едва ли не тигърът ,който ще пребори кризата", коментира Радосвет Радев)
- 78% не са се възползвали от мораториума за плащания по кредити
- 85% не са използвали месечната помощ от 290 лв за запазване на работни места в транспорта и туризма
- 89% не са се обърнали за финансова помощ (10% от оборота им за 2019 г.) за туроператори и туристически агенции
- 98% не използват безвъзмедната помощ (3-450 000 лв.) за малки и средни компании в транспорта
- 65% така и не са потърсили една от първите безвъзмездни помощни мерки (3-10 хил лв) за микро- и малки предприятия
- 89% не са използвали безмъзмездна помощ (30-150 хил лв.) за средни предприятия (тя навлиза в нова фаза от 1 декември)
Пълен крах претърпяват широко прокламираните помощни мерки през Българската банка за развитие, допълни Радев. Данните, които цитира, показват:
- 90% от анкетираните изобщо не са потърсили оборотните кредити на ББР за малки и средни предприятия до 300 хил. лв., а са ги ползвали 1% ("това е просто подигравка", коментира Радев)
- 96% не са използвали гаранциите от Фонда на фондовете за заеми до 3 млн. ("тази мярка на практика не работи", каза Радев)
- 91-98% не са се възползвали от микрокредити, оборотно финансиране и други обявени от властта помощи.
"С такива данни можем да кандидатстваме за рекорди в "Гинес", каза с ирония председателят на БСК.
Следва и обяснението от бизнеса защо 49% като цяло не са потърсили помощ:
- 41% казват, че процесът е твърде бавен
- 35% посочват бюрокрацията и тежката документация
-12% засега не са се сблъсквали с пречки
- 5% посочват корупцията
Има и проблеми с невъзможност да се изчистят задължения към държавата по време на криза, сложни и неизпълними критерии или грантовете са твърде малки, за да компенсират рухването на оборота и загубите.
Оценката на Радосвет Радев е, че "такива резултати за 15-годишната история на тази анкета ние не сме получавали. Данните показват, че сме в навечерието на изключително тревожни времена. Такава анкета бележи неминуема икономическа катастрофа заради тоталното безделие на българската държава.
Обидно е ехидното, пренебрежително отношение към бизнеса, "който винаги ще се оправи" и се смята, че по някакъв спартантски начин ние имаме кода на оцеляването. Безпрецедентността на тази епидемия най-малкото налагаше малко по-уважително отношение към българския бизнес. Честното изречение на някой от ръководството на държавата беше да каже "Нищо да не очаква бизнесът от държавата".
Какво очаква бизнесът
Анкетата показва, че бизнесът има конркетни идеи кои са на-належащите, бързи и категорични мерки:
1. Поемане на част от възнагражденията на работниците и служителите (59% от анкетираните)
2. Нулева ставка на данък печалба за следващите две години (53%)
3. Безвъзмездна финансова помощ под формата на ликвидна подкрепа 53%)
4. Отпадане или отлагане на общински наеми, данъци и такси (37%)
5. Нисколихвени кредити с държавна гаранция (34%)
Модернизация на техническо оборудване и и отлагане на плащанията по кредити предлагат други по 28%.
Естествено, всичко това се стоварва и върху служителите - почти половината (48%) работодатели казват, че им се налага да увеличат натоварването на тези, които са успели да задържат засега. Но и 30" казват, че не е по-различно от друга година.
Спрямо 2019 г. намалява търсенето във всички категории персонал - от опитни мениджъри до общи работници.
Във връзка с коронакризата 56% от анкетираните са се отказали от планирани инвестиции, 45% са пристъпили към съкращение на персонала, 39% са въвели частична или пълна дистанционна работа, 38% са направили инвестиции с цел съобразяване с противоепидемичните разпоредби, 35% са пуснали част или целия си персонал в неплатен отпуск за определен период от време, 21% са се насочили към развитие на онлайн продажби, а 18% са трансформирали производството си в посока промяна на продукти и/или пазари.
"През 1996 г. поне имаше хора, искащи модерна България"
"През 1996 г. имаше криза на недоверие вътре в България при един относително работещ бизнес. Тогава имаше хиперинфлация, но имаше и супер мотивирани хора, които искаха да си направят държавата модерна. Тогава имаше предприемачи", коментира Радосвет Радев.
"Днес да бъдеш предприемач вече не е сред водещите мечти на хората. Напротив, има предпиремачи, които искат да продадат активите и бизнесите си, и да станат добре платени държавни чиновници или да се устроят на място, където корупцията е голяма. Предприемачът е най-свободният човек, т.е. отказът от предприемачество започва да те вкарва в хипотезата на несвободата, на комформиста, на подчиняемия човек. Битката за българското предприемачество е битка за българските свободни хора."
Според Радев вече е късно за много неща и колкото по-късно стигнат парите до бизнеса, толкова повече ще трябва да са те. "Това трябваше да започне през август или септември."
