Срещата ЕС-Западните Балкани претърпя провал
Испанският премиер не присъства на срещата ЕС-Западните Блкани в София. От 19’ първи писахме, че Рахой ще бойкотира събитието заради участието на косовската делегация, заради което многократно бяхме обвинени в лъжа.
Видимото отсъствие на испанския премиер не може да се нарече неочаквано. Предвид каталунската криза преговорите на една и съща маса с косовски представител биха означавали фактическо признание на казуса с Прищина, което е немислимо. Затова Рахой очаквано отказа да присъства на срещата, въпреки всички клетви, че няма никакви проблеми, заявени от вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева.
Пет страни - членки на европейското семейство обаче така и не признаха косовския статут на самостоятелна държава. Това са Испания, Румъния, Кипър, Гърция и Словакия. Липсата на консенсус по този въпрос в ЕС изисква съответна политика и търсене на дипломатичен подход. Затова третирането на Косово като равноправно със страните от региона на срещата ЕС-Западни Балкани е достатъчна причина да се твърди, че събитието е съпроводено с гаф още от зародиш. Необходимо да бъде потърсена лична отговорност на Екатерина Захариева, която в качеството си на ресорен вицепремиер и външен министър беше длъжна да знае проблема и да не превръща срещата ЕС-Западни Балкани в център на българското председателство. А това ни гарантира провал. В този случай поемането на отговорност означава – оставка.
Има и други причини да се смята, че срещата е провалена. Финалната декларация приета от лидерите на ЕС скастри амбициите на нашите западни съседки за скорошно присъединяване. Документът гласи, че ЕС ангажира да сплоти държавите от Западните Балкани и да ги доближа до съюза, но не се говори за никакво за членство, а само за европейска перспектива в необозримо бъдеще. Иначе казано основната заявена тема на нашето европредседателство беше подмината и отметната.
Формален се оказа и общият тон на декларацията, я която се говори за споделяне на ангажимента на Западните Балкани към "европейските ценности и принципи”.
Темата беше подменена с по-значими за ЕС международни въпроси. Лидерите на ЕС се възползваха от срещата, за да обсъдят ангажимента си за ядрената сделка с Иран и да сформират общ фронт срещу политиката на Тръмп.
Акцент върху Балканите се прави само във връзка с намерението на ЕС да засили влиянието си в региона, но само заради любимата на еврочиновниците тема за „руската заплаха”.
